— Не ти трябва да знаеш защо. Лоялността ти е поставена под въпрос, Миламбер. Ти разкри, че не си един от нас, още когато провали празненството на Империята, опозори един от вождовете и го принуди да сложи край на живота си. После заживя тук, където си бил роден, и взе турилка за съпруга. Дъщеря ти показва необичайни способности, а ти я остави да живее.
Пъг присви очи, което при него бе признак, че е на път да избухне.
— Внимавай какво приказваш, Макала! Не сме в Империята, тук думата ти не е закон!
— Срещаме затруднения и от двете страни на Разлома — рече цуранският Велик. — Някои от моите съмишленици са заети с ликвидирането на последствията от унищожаването на рода Минванаби от рода Акома. Заплашен е редът в Империята. А ти си позволи да създадеш тук, на твоя роден свят, тази академия Звезден пристан, макар някои от нашите магьосници да се бяха съгласили да приемат ваши ученици. — Гневът му постепенно набираше сили.
— Ние не сме ваши врагове — възрази Пъг, внезапно почувствал непреодолима умора. — Ичиндар го знае добре.
— Светлината небесна няма да живее вечно. Идва времето, когато Съветът ще поиска да бъде възстановен редът, който цареше в продължение на две хиляди години. Но за да сме сигурни, че ти — единствената заплаха за нашите планове — няма да се месиш в тях, уредихме дъщеря ти да бъде отведена на тайно място, където ще остане, докато не се уверим, че не можеш повече да ни създаваш неприятности.
Гневът на Пъг бликна като вулкан.
— Гамина! — възкликна той сподавено. — Какво сте направили с нея?
— Тя е невредима. Ще остане там, където е сега, като гаранция, че не ще се опиташ да възпрепятстваш плановете ни.
— Щом сте в съюз с моределите, Макала, значи плановете ви предвиждат кръвопролития и убийства — и то в гигантски мащаби! Нима смяташ, че ще остана безучастен, въпреки че дъщеря ми е отвлечена, и ще ви позволя да унищожите родината ми? — Той пристъпи към цуранския Велик. — Може би искаш да си премерим силите?
— Никога, Миламбер. Ти си най-великият представител на своя народ, което е още една причина да бъдеш неутрализиран. Но посегнеш ли ми, ще пратят други, които да свършат онова, що трябва да бъде свършено. Успокой се — ще имаш възможност да се видиш с дъщеря си. — Той отстъпи крачка назад и добави: — Осигурили сме ти начин да се увериш, че всичко с нея е наред, но не се опитвай по никакъв начин да я върнеш тук.
— Пуснете ме да ида при нея — рече Пъг, внезапно обзет от опасения за дъщеря си. — Нека само да оставя бележка на жена си.
— Не — възрази Макала. — Ако ще вървиш, тръгваш веднага. — Той извади един прибор, подобен на цуранската транспортираща сфера, но малко по-различен. Наведе се и го постави на пода. — Има едно условие, Миламбер. Този прибор ще те отведе при дъщеря ти, но само ако потеглиш в рамките на една минута, след като бъде задействан. — Той натисна сферата. Чу се изщракване. — Минутата вече тече. — Той се обърна, отдалечи се на няколко крачки и извади друг уред. — Аз действам за доброто на Империята, Миламбер. Никога не съм таял лична злоба към теб. Тези неща са типични за нисшите създания. Когато тази история приключи, се надявам отново да събереш семейството си, но ако ми се противопоставиш, ще съм принуден да унищожа всички ви — както вече казах, за доброто на Империята. — И след тези думи изчезна.
Пъг сграбчи перодръжката, потопи я в мастилницата и разбута всички свитъци и документи от бюрото си, с изключение на един — карта, на гърба на която бързо изписа няколко думи. След това захвърли перодръжката, взе парче заострен въглен и два къса пергамент, вдигна прибора, оставен от Макала, и миг по-късно изчезна. В същия миг първият порив на идващата буря блъсна прозореца и го разтвори широко.
Ханът беше претъпкан, мръсен и шумен. Повечето от посетителите изглеждаха готови да се счепкат при най-малкия повод. Джеймс се подпря захилен на бара.
— Какво те радва толкова? — попита го шепнешком Локлир.
— Чувствам се в свои води, Локи. Липсват ми подобни местенца.
— Момче, ти си луд — заяви Патрус. — Да не искаш да умреш млад?
— Някой ден трябва да ви разкажа къде съм ходил на младини. Но в момента се наслаждавам на идеята, че тази пасмина е армията, срещу която ни предстои да се изправим съвсем скоро.