— Нещо не е наред — прошепна Локлир. — Това дори не е пасмина, а сбирщина.
— Локи, хайде да излезем на чист въздух.
Джеймс изведе спътниците си пред хана. Вечерта бе прохладна и влажна, ръмеше ситен дъждец. След като се увери, че никой не ги подслушва, той продължи:
— Прави ми впечатление, че моределските кланове в лагера не са от най-верните на Делекан. Дали не са им отредили ролята на стенобитни машини?
— Хм — изсумтя озадачено Патрус. — Стенобитни машини. Това ми харесва.
— Не и ако твоята глава е първата, която ще се блъсне в стената — обади се Локлир, който бе защитавал стените на Арменгар и Висок замък.
— Къде тогава е армията? — попита Джеймс риторично.
— Може би идва насам — подметна Локлир.
— Ще го знаем със сигурност само ако разпитаме Кролдех.
— В такъв случай — засмя се Патрус, — защо не идеш да го попиташ?
— Бих могъл вместо това да се промъкна незабелязано при него и да проверя дали няма важни документи — рече Джеймс.
— Можеш ли да разчиташ моределско писмо, момче? — попита старият магьосник.
— Не — рече Джеймс и усмивката му помръкна. — Не помислих за това. — Нямаше никакво съмнение, че заповедите на Делекан ще са написани на моределски.
— Е, аз пък мога — засмя се Патрус.
— Но как? — учуди се Локлир. — Кой те е учил на моределско писмо?
— Никой — отвърна старият магьосник и на лицето му се изписа отвращение.
— Аха! — плесна се по челото Локлир. — Магия значи!
Патрус завъртя очи и въздъхна с досада.
— Разбира се, че магия. — Той се пресегна и също го плесна по челото. — Глупчо.
— Но има още един проблем — намеси се Джеймс.
— Какъв? — попита Патрус. — Промъкваш се, вземаш документите, донасяш ми ги, аз ги разчитам, връщаме ги обратно и дим да ни няма.
— Точно това е проблемът — посочи Джеймс. — Лесно ще вляза първия път, но втория? Ако открият, че сме откраднали плановете, със сигурност ще ги променят.
— Колко пътища водят до стените на крепостта? — попита Локлир.
— Няколко — отвърна Джеймс. — Ако ги чакаме при един, а те минат по друг, дори тази пасмина е в състояние да ни създаде сериозни проблеми. — Той поклати отчаяно глава. — Проклятие!
Продължаваха да крачат, за да не привличат нечие нежелано внимание. Повечето обитатели на лагера спяха или се веселяха в кръчмите, но имаше и такива, които можеха да ги заподозрат.
— Ами ако измислим някаква причина да влезем там и да прегледаме документите? — попита Локлир.
— Каква?
— Нямам представа — засмя се младият скуайър.
— Стига тъпи шегички.
— Не се сърди — рече Локлир. — Идеята ми си я бива.
— О, престани да ме дразниш!
Локлир ги поведе към южния край на града. Приближиха полето, насред което стърчеше зареденият катапулт. Няколко работници бяха заспали отдолу и той даде знак на останалите да пристъпват безшумно. След това се приближи на пръсти към масивната бойна машина и я огледа отблизо. Наведе се, огледа земята в тъмното и избра един камък, голям колкото юмрук. Посочи го и прошепна:
— Как мислите, оттук мога ли да ударя пусковата ръчка?
— Не — отвърна Джеймс. — Но аз мога — ей оттам. — Той посочи едно място малко по-назад и встрани от катапулта. — Предполагам, че искаш да го задействаш, така ли?
— Разбира се, че това искам — отвърна с досада Локлир. — Застани там и когато ти дам сигнал, брой до сто. Тогава ще метнеш камъка по ръчката.
— А въжетата?
— Аз ще се погрижа за това. Патрус, ела с мен.
Локлир улови стария магьосник за лакътя и му зашепна:
— Иди там — той посочи едно място от другата страна на групата заспали работници — и ме чакай.
Патрус тръгна в указаната посока. Локлир забеляза, че Джеймс стои на мястото си, и му махна да тръгва. Джеймс поклати неуверено глава, но въпреки това се зае да изпълнява, каквото му бяха казали.
Локлир се прокрадна съвсем близо до катапулта и огледа якото дебело въже, което прикрепяше дългата метателна част. Без него ръчката и заключващият механизъм щяха да са единственото препятствие за изстрелването на заредения товар. Като се стараеше да не вдига никакъв шум, Локлир извади ножа и преряза въжето. Това му отне няколко напрегнати секунди, тъй като въжето бе сплетено от множество жилави нишки, а трябваше да внимава някой от работниците да не се събуди.
След като приключи, той се отдалечи и заобиколи катапулта от другата страна. Спря при Патрус, улови го за ръката и го отведе назад в тъмното. Тъкмо преди да изгуби Джеймс от погледа си, му даде знак с ръка. Джеймс, който още не знаеше какво точно е намислил Локлир, започна да брои наум до сто. Когато стигна седемдесет, чу гласове, които се приближаваха. На деветдесет долови шум от тичащи към него крака. Без да чака да стигне до сто, той замахна и метна камъка. Благодарение на точното си око и силната ръка успя да го запрати точно там, където искаше, и от удара ръчката се измести напред. С оглушителен трясък катапултът се освободи от заряда си. Шумът разбуди работниците, които наскачаха и се развикаха уплашено.