В същия момент на сцената се появиха Патрус и Локлир заедно с десетина моредел ски воини.
— Ето ги! — извика Локлир. — Опитаха се да убият Кролдех!
Войниците се нахвърлиха върху все още обърканите сънени работници. Настана страхотна суматоха. Локлир дръпна Патрус настрани и двамата изтичаха при Джеймс. Шумотевицата в лагера растеше.
— Локи, какво им каза?
— Че този изплашен старец излязъл да потърси изгубената си котка и чул как предателите край катапулта се уговаряли да стрелят с него по къщата на главатаря. Не знаел кого да потърси за помощ, та се обърнал към мен.
— Ама и теб те бива да забъркваш каши — поклати учудено глава Джеймс.
— Ще го приема за голяма похвала, като се има предвид кой го казва — засмя се Локлир.
Междувременно се приближиха към къщата, в която бе разположена щабквартирата на Кролдех.
— Мисля, че знам, какво трябва да направя — заяви Джеймс. Изтича напред, разбута безцеремонно струпаните отвън войници и се провикна: — Отдръпнете се! Дайте път!
Когато се озова отпред, откъдето можеше най-добре да огледа пораженията, спря и втренчи изумен поглед в къщата. Камъкът бе пробил покрива в средата и бе срутил втория етаж върху първия. Вратите бяха изхвърчали от пантите.
— Бива си я тая пущина, дявол я взел — промърмори той с възхищение от възможностите на катапулта. След това си спомни защо е дошъл, размаха ръце и се провикна: — Трябва да спасим главатаря!
И се хвърли напред. Локлир и Патрус го последваха. В прихлупеното преддверие се въргаляха няколко ранени и уплашени стражи.
— Къде е главатарят? — извика Джеймс, надвесил се над един от тях.
— Беше ей там, в стаята отзад — отвърна един страж. По лицето му се стичаше кръв.
Джеймс се обърна към моределите, които го бяха последвали, и им нареди:
— Изнесете тези войници отвън. — После посочи Патрус и Локлир, сякаш не ги познаваше, и подхвърли: — Вие двамата! Елате да ми помогнете да изнесем главатаря.
Наложи се да пълзят под увисналите напречни греди, но все пак успяха да се доберат до следващото помещение.
На прага лежаха двама моредели със строшени от срутения таван черепи. Но под масата се беше свил трети — трепереше и хленчеше от страх, но иначе бе съвсем невредим. Ако се съдеше по пръстените и по златния медальон на шията, това бе самият моределски главатар. Очите му бяха изцъклени и гледаха безумно.
— Кой би очаквал подобно поведение от изтъкнат военачалник? — подхвърли иронично Локлир.
— Измъкнете го навън, Локи — нареди Джеймс. — Но не бързайте. Искам да използвам възможността и да погледам наоколо. Да видим какво можем да спасим от пожара.
— Какъв пожар? — попита Локлир.
Джеймс вдигна един документ и го показа на Патрус.
— Това нещо важно ли е?
Магьосникът присви за миг очи, погледна документа и каза:
— Не.
Джеймс взе един счупен фенер и потопи хартията в него. От колана си извади кремък и стомана и подпали насмолената хартия. След това я посочи и отвърна.
— Ами този пожар.
Локлир се захили.
— Ах, този ли? — После задърпа Кролдех за ръката и се развика: — Главатарю, трябва да се измъкваме. Пожар!
Думите му като че ли вляха сили в парализираното тяло на моредела и той му позволи да го извлече към порутената врата, като същевременно мърмореше нещо нечленоразделно.
— След мен, главатарю — повтори Локлир и двамата се измъкнаха навън.
Патрус и Джеймо се заеха бързо да преглеждат разпилените по пода документи. Джеймс подхранваше огъня с тези, които Патрус оценяваше като маловажни.
Скоро магьосникът вдигна ръка:
— Ето това е! Планът за атаката!
— Прочети ми го — нареди Джеймс. — Бързо!
Докато Патрус четеше грижливо обрисувания план, Джеймс се стараеше да запамети всички подробности.
— Разбрах. А сега вземи още малко документи и ме последвай.
Огънят вече бушуваше с пълна сила и когато допълзяха до вратата, в тясното помещение вече цареше нетърпима горещина. Тъкмо когато огнените езици започнаха да се подават през разрушения покрив, двамата се измъкнаха отвън, където Локлир все още стискаше за ръката разтреперания главатар.