— Господарю! — извика Джеймс, като се изправи пред тях. — Успяхме да спасим тези документи. — И протегна смачканата купчина хартии.
Погледът на Кролдех най-сетне се избистри и той осъзна какво се е случило.
— Предатели! — извика той. — Опитаха се ме убият!
— Вече ги задържахме — докладва един от моределите, извикани от Локлир при катапулта. — Тези наемници ви спасиха живота, господарю.
Кролдех дръпна документите от ръцете на Локлир и ги погледна. Лицето му грейна от щастие.
— Браво! — После тупна Джеймс по рамото — толкова силно, че младият скуайър едва не извика от болка. — Вие сте герои! — Моределът тикна бойния план под носа на Джеймс. — Знаеш ли какво е това?
Джеймс се престори на объркан.
— Не, господарю. Просто сграбчих каквото можеше да се спаси.
— Ако ги бяхме изгубили, трябваше да подготвяме нови планове. Ти ми спести няколко дни упорита работа. — Той погледна към пожара и добави: — Както и живота. Сега съм твой длъжник.
— О, дребна работа — махна с ръка Джеймс.
— Не е така — възрази Кролдех. — Ела при мен утре и ще те възнаградя.
— Благодаря ти, господарю. — Джеймс се поклони. — Ще дойда.
Моределът, който още не се беше възстановил от преживяното, позволи на стражата да го отведе, а Джеймс се обърна към Локлир и го попита:
— Къде е Патрус?
— Ами той беше с теб. Да не е отишъл при конете?
Върнаха се при мястото, където бяха завързали конете. Патрус бе яхнал трети кон и ги очакваше.
— Кролдех каза, че сме герои — осведоми го Локлир. — Иска утре да отидем при него, за да си получим възнаграждението.
— Да не смяташ да останеш тук до утре, Джеймс? — попита старият магьосник.
— Да ти приличам на глупав трол? Утре по това време трябва да сме преполовили пътя до Северен страж.
Тъй като вниманието на всички все още бе приковано върху горящия хан, не беше никак трудно да се измъкнат незабелязано от градчето. Когато стражата на пътя ги попита накъде са тръгнали в тоя късен час, Джеймс отвърна уморено:
— Изглежда, елфите не могат да се оправят с проклетите троли, та ни пратиха да им помогнем да се разберат.
— И аз чух, че на юг имали такива проблеми — каза стражът. — Е, успех.
— Благодаря — отвърна Джеймс.
Когато се отдалечиха достатъчно, за да не могат да ги чуят, Локлир попита:
— Патрус! Откъде взе тоя кон?
— От Кролдех — отвърна старият магьосник и се изкиска. — Е, няма да му трябва до утре, нали?
Единственият радостен миг за Локлир по обратния път бе, когато се наложи Джеймс да изпразни съдържанието на кесията си, за да минат покрай поста на тролите, които уж вече ги смятаха за свои приятели. Конете бяха изморени, така че се налагаше да вървят пеш през по-голямата част от пътя.
Когато най-сетне стигнаха пътя за крепостта, Джеймс спря и се огледа. После попита:
— Къде са войниците?
— Прав си — обади се Локлир. — Мислех, че са се изпокрили заради дъжда, но трябваше да срещнем поне някой патрул.
Джеймс заби пети в хълбоците на измореното животно и го пришпори в неравен и задъхан бяг нагоре по стръмния път. Когато наближиха крепостта, видяха, че мостът е вдигнат, вратата — спусната и по стените горят факли.
— Да не са се промъкнали незабелязано вътре и да са избили всички? — попита уплашено Локлир.
Стигнаха рова и Джеймс се провикна:
— Ей, вие горе!
— Кой идва? — отвърна един от стражите от стената.
— Скуайър Джеймс, скуайър Локлир и Патрус. Пуснете ни. Горе се възцари тишина, но скоро спуснаха моста и вдигнаха вратата.
Вътре вече ги очакваше отряд войници.
— Какво е станало? — попита Джеймс, докато слизаше от коня.
— Убийци, скуайър — отвърна един от войниците. — Нощни ястреби в замъка.
— Какво е станало? — викна Локлир.
— Барон Габот е мъртъв, скуайър. А също двама капитани и сержантът.
— О, богове! — въздъхна Локлир.
— Кой командва? — попита Джеймс.
Войниците се спогледаха и накрая един каза:
— Май вие, скуайър.
Глава 14
Инструкции
Обвитите в прахоляк конници препускаха по пътя.
Оуин, Горат и Етан Грейвс се носеха по Кралския друм към Крондор. Бяха прекарали една нощ в Тъмнопол, в сравнително свестен хан, където дори си поръчаха бутилка вино — Горат неохотно призна, че е по-добро от онова, което се сервираше в дома на барон Кавел — и топло ядене, преди да се сгушат под одеялата. Останалата част от пътуването не беше толкова приятна — наложи се да нощуват на открито под звездите край пътя, свити под дебелите наметала, направо върху каменистата земя, и на два пъти — под проливен дъжд.