Въпреки това успяха да се придвижат доста бързо от Малаково средище до Крондор — за по-малко от петнайсет дни, — при това без да изгубят нито един кон от преумора. Но ето че Крондор вече се виждаше.
Когато забавиха ход, Грейвс каза:
— Решил съм да се оставя на милостта на храма на Ишап. Ще изповядам всичките си грехове.
— И какво смяташ, че ще направят с теб? — попита Оуин.
— Ще ме екзекутират или ще ме пратят в изгнание. Не зная. — Той въздъхна. — Преди това обаче искам да изведа Кет от града.
— Къде ще я пратиш?
— В Кеш. Имам познати там. Стари търговски партньори в Дърбин.
— Чувал съм, че Дърбин не е много тихо местенце.
— Същото може да се каже и за Крондор, ако живееш на улицата — възрази Грейвс.
Оуин все още се опитваше да намери взаимовръзката между отделните детайли, които той и спътниците му бяха открили в последно време. За кой ли път съжали, че скуайър Джеймс не е с тях.
— Защо не помолиш принца за прошка? — обърна се той към Грейвс.
— Ако жреците ме предадат на Арута, той сигурно ще заповяда да ме обесят.
Оуин потрепери. През двете седмици, прекарани в компанията на Грейвс, бе започнал да харесва навъсения старец. Въпреки това не можеше да му прости за тъмното минало, след като бе изслушал признанията му, че се е занимавал с контрабанда, кражби и убийства по поръчка на крондорските Шегаджии.
Оуин вярваше, че старецът сега е друг човек, но дълбоко в себе си признаваше, че ако трябва да избира съюзник, не би желал точно той да му пази гърба. Въпреки посивелите си коси и прегърбената стойка Грейвс все още бе силен и опасен.
Стражата при градските порти ги спря.
— Какво има? — попита Оуин.
Стражникът посочи Горат и попита:
— Кой е този?
— Говори на мен — обади се Горат. — Знам езика ви.
— В такъв случай, кой си ти? — повтори въпроса си стражникът. — И каква работа имаш в Крондор?
— Нося съобщение от принц Арута до магьосника Пъг.
При споменаването на тези имена стражникът се облещи, отстъпи встрани и извика:
— Изчакайте. Ще ви придружим до двореца. — Тонът му не търпеше възражения. Един от войниците изтича в града и се върна след десетина минути, следван от десетина стражници. Човекът, който ги предвождаше, размени няколко думи със стражника при портата, после се приближи до Горат.
— Ти ли твърдиш, че носиш съобщение от принца за магьосника Пъг?
— Това бяха думите ми — отвърна Горат.
— Аз съм крондорският шериф. Има ли някой в двореца, който да гарантира за теб?
Горат погледна към Оуин, който реши, че е дошъл моментът да се намеси:
— Повечето от хората, които ни познават, сега са в лагера на принц Арута. Но ако Пъг е в двореца, ще потвърди че сме тези, за които се представяме.
Шерифът ги изгледа замислено, след това кимна и каза:
— Последвайте ме.
— Трябва да отида в храма на Ишап — обади се Грейвс.
— Ще го направиш, след като си свършите работата в двореца — подметна през рамо шерифът. — Имаме заповеди да проверяваме всички съмнителни лица и вие също спадате към тази категория. Ако капитанът на кралската стража реши да ви пусне, това си е негова работа.
— Аз съм член на ордена на Ишап и се намирам под тяхна закрила.
— Тогава нека те дойдат да те приберат от капитана. Тъкмо ще потвърдят думите ти.
Стигнаха двореца без повече приказки и на входа шерифът ги предаде на един кралски стражник. Той повика стотника, който им каза:
— Изглеждате ми познати, но ще трябва да изчакате, докато докладвам за вас. Вътре ще решат какво да правят с вас.
Най-сетне отвътре дойде заповед да бъдат допуснати и тримата. Стотникът повика един коняр да се погрижи за изморените животни и за багажа и въведе тримата в кабинета на рицар-маршала.
Капитанът беше сам и вдигна глава щом влязоха. Оуин не знаеше името му, но си спомни, че се бяха видели по време на срещата с принца.
— А, Оуин! — посрещна го капитанът. — Казал си, че имаш съобщение за магьосника Пъг?
— Да — потвърди Оуин. — От принц Арута. Той моли магьосникът да се присъедини към него, тъй като се опасява, че в предстоящото нашествие магията ще играе важна роля.
Капитанът, ветеран с дълги години вярна служба, въздъхна.
— Бих направил всичко, за да изпълня заповедите на господаря, но в момента магьосникът отсъства.
— Да не се е върнал в Звезден пристан? — попита Оуин.
Капитанът поклати глава.
— Никой не знае къде е отишъл. Преди няколко дни дойде жена му с вестта, че е изчезнал посред нощ, оставяйки загадъчна бележка. Това е всичко, което ни е известно.
— Дали не са го отвлекли? — попита Горат.
Капитанът поклати глава.