Билингс беше вторият по ранг след Кенеди. Той беше израснал във Върмонт и следвал в Дартмът. Отличаваше се с характерната за този регион твърдоглавост и никак не обичаше промените. Беше комплексиран и дори с прическата си го показваше — сресваше оредялата си кестенява коса отляво надясно и непрекъснато я зализваше.
Билингс я погледна неловко и попита:
— Чете ли сутрешния „Таймс“?
Кенеди погледна вестника пред нея, на който с големи букви в заглавието беше изписано името й. Подобни неща не и правеха впечатление. Тя беше свикнала да вижда името си по вестникарските страници още преди години. Не беше се замисляла много как ще реагира. В десет и половина имаше среща с президента и дотогава беше склонна да запази в тайна информацията за Газич.
— Четох статията.
— И?
Тя огледа двамата мъже отдясно и видя двама притеснени държавни служители, които бяха посветили целия си съзнателен живот на почетната национална кауза. Те не искаха управлението им да бъде замесено в нов скандал.
— Интересна е.
— Интересна — повтори Билингс, без да прикрие учудването си. — Всеки момент ще те поведат на кладата, а ти казваш само „интересна“.
Кенеди се усмихна лукаво.
— Не мисля, че някой ще отиде на кладата.
— Тази сутрин вече ми се обадиха четирима сенатори — отвърна Билингс.
— И аз говорих с двама — добави Уъркман.
Кенеди се обърна към Хуарес.
— Аз престанах да ги броя.
— И какво им казахте?
Никой от тримата не се реши да говори. Тя погледна Уъркман, който беше най-приказливият.
— Какво им каза, Чък?
Той се повъртя неловко в стола и отвърна:
— Казах им истината.
— Работата ми тук ме научи, че истината винаги е субективна.
— Не и този път, Айрини.
— Ами да я чуем тогава. Кажи ми я.
— Знам, че с Мич сте близки, но те предупреждавах от много време, че рано или късно той ще ни забърка в страшна каша.
Хуарес се облегна назад и изгледа сърдито колегата си.
— Сигурен съм, че ще намериш начин да си спасиш задника, Чък — каза.
— Не го защитавай, Хосе. Колко пъти си се оплаквал на тези съвещания от него?
— Едно е да се оплакваш тук, в Ленгли, съвсем друго да плещиш пред някакъв репортер.
— За какво намекваш?
— Ти оглавяваш информационно-аналитичната част, Чък. Трябва да се сетиш сам.
— Да не искаш да кажеш, че аз съм говорил с репортера от „Таймс“?
Хосе грабна вестника и прочете на глас:
— „Според високопоставен източник от ЦРУ, пожелал да остане анонимен, методите на Мич Рап и липсата на контрол са били повод за безпокойство в управлението от доста време.“ — Хуарес хвърли вестника на масата и добави: — Сякаш ти самият си го писал.
Бледото лице на Уъркман стана яркочервено.
— Как смееш да ме обвиняваш в подобно нещо!
Кенеди наблюдаваше с интерес словесния дуел. Тя също се чудеше кой може да е този високопоставен източиш от ЦРУ. Тъкмо се канеше да се намеси и да прекрати спора, когато вратата на кабинета се отвори. Хуарес и Уъркман продължиха да крещят един на друг, без да забелязват, че в кабинета на директора, светая светих на управлението, беше влязъл неканен гост. Кенеди не показа с нищо гнева си, но вътрешно кипна, задето този човек отново нахлу, без да предупреди по телефона и дори без да почука на вратата.
Бъдещият вицепрезидент Рос се приближи до конферентната маса с тежки крачки. Облечен беше в тъмносив вълнен костюм, с бяла риза и сребристосиня вратовръзка. В дясната си ръка с поддържан маникюр държеше вестник „Таймс“. Хвърли го на масата, разкопча сакото си и сложи длани на кръста.
— Разбирам колко е трудна работата ви, но така не може да продължава. В момента се опитвам да спася и четиримата. Казах на Джош, че в Ленгли имаме добър екип. Не съм съгласен с всичките ви методи, но му заявих, че сте професионалисти. А тази сутрин и събуждам и какво да видя… новият президент на Съединените щати ме попита да не съм си загубил ума. — Направи пауза и погледна Кенеди. Ето я — седеше пред него с нейното проклето ледено спокойствие и каменно лице. — Обясних му, че в този деликатен бизнес покрай сухото понякога гори и мокрото. Дори и обвиненията да се окажат основателни, те не могат да натежат на везните срещу предишните успехи на Рап. Той ми отговори, че дори и половината от написаното да е вярно, аз трябва да се заема с прочистването на къщата.
— Рос махна с ръка, сякаш ей така, е едно движение можеше да ги уволни всичките. Надвеси се над тях и забоде показалеца си във вестника. — Знаете ли кое най-много ме вбесява в статията? Че са цитирали високопоставен служител на ЦРУ. Вие тук да не си мислите, че се намирате в Холивуд? Че може да викате журналисти за щяло и не щяло и да забивате нож в гърба на колегата си?