— Права си. — Рап извърна поглед настрани. Чувстваше се малко неловко. Никога не би предположил, че и тя притежаваше в себе си тези черти.
Сякаш прочела мисълта му, Айрини добави:
— Знаеш ли, Мич, не ми беше за пръв път.
— Тоест?
— Толкова пъти съм давала заповеди за убиване. Не е много по-различно, отколкото да сипеш отрова в чашата на жертвата.
— Не си цапаш ръцете, но така или иначе си замесена.
— Сутринта ги поизцапах малко повече, отколкото бих искала.
Рап се усмихна.
— Гордея се с теб — каза. — Свърши добра работа. Екзекутира един предател. Рос сам беше направил избора си. Ако имаш проблеми със съня, спомни си за деветнайсетте души, загинали миналия октомври. Рос си получи заслуженото.
— Благодаря ти за съвета.
Рап закри устата си с длан и се прозя.
— Боже, колко ми се спи.
— Защо не се прибереш у дома. Доста си уморен.
Той погледна часовника си и разтърси глава, за да прогони съня.
— Колко време ще трябва да чакам, за да убия Гарет?
— Поне една година.
— Хайде, стига — разочарова се ликвидатор номер едно в ЦРУ.
— Мич!
— Една година е много дълъг срок.
— Рано или късно ще се разбере, че Грийн и Гордиевски са изчезнали безследно. И след внезапната кончина на Рос Гарет ще изпадне в параноя.
— По-скоро точно обратното. Доколкото познавам Гарет, той вече е взел самолета за Лос Анджелис. И си мисли, че е най-щастливият човек на света. Много искам час по-скоро да му кажа, че не е.
— Мич, стой настрана от него, докато не ти дам знак.
— Добре, но все пак ще му видим сметката, нали?
— Да, на никого няма да се размине.