— Не ходите ли на работа? Винаги сте тук — попита Айдан.
— А, ето сега — работата е едно от нещата, които не обичам да преувеличавам! Испанците казват: „Работата е загуба на скъпоценно време за човека.“
Айдан се замисли за миг, после тихо рече:
— Аз обичам да работя.
— Личи си, че не сте испанка!
— А вие май сте прекалено испанец.
— Май да…
Айдан погледна скъпите вещи в салона — картини, килими, тук-там антики и ги посочи с ръка:
— Еее, тогава… — „от къде взимате пари за тях“ значеше жестът й.
Джем се усмихна:
— Баща ми е работлив човек.
— Да, значи баща ви е паша… Но не сте ли твърде голям, за да ядете все още парите на баща си?
Джем присви очи и погледна Айдан. Не бързаше да отговори. Чакаше я да изживее насладата от атаката си.
— Стреляте направо значи…
Айдан разбра, че си е позволила повече отколкото трябва. Джем не се опита да се защити, не отговори на удара с удар. Това я накара да се засрами, но и да изпита доволство от силата си. От друга страна обаче събуди в душата й съчувствие и снизхождение към мъжа, който стоеше беззащитен пред нея.
Причината за тази снизходителност произтичаше от малката игра на хитрост, в която се впусна, и от това, че се чувстваше победителка в нея. Ако играеше шах обаче, Айдан щеше да знае, че мъжът срещу нея жертва пешка, за да й вземе царя, но Айдан не играеше шах. Още повече, че преди малко, подразнена от наглостта му, бе реагирала остро и сега се опитваше да внимава.
Беше ядосана и не усещаше, че съчувствието, което изпитва към него, всъщност са топлота и близост, а те бяха опасни. Поради много причини жените мислят, че с качества като хубост и ум, на които те отдават значение, се харесват на мъжете и чувствайки се победителки, остават слепи за някои неща. В момента Айдан се възхищаваше не на Джем, а на собствената си победа. Това обаче в очите на мъжа беше признак на сближаване.
Беше готова да остане дълго до този мъж, за да докаже и да се порадва на острия си ум, на превъзходството си над него. Мислеше си, че изпитва удоволствие да разговаря с Джем, но всъщност се опияняваше от собствения си ум и блясък. У много, дори успели като Айдан, жени някъде дълбоко дремеше чувството за потиснатост, пренебрегнатост, глад за преклонение и възхищение, желание да бъдат харесвани и това е може би една от техните най-слаби страни. Джем знаеше, че най-добрият начин да привърже една жена към себе си, е да я накара да се почувства победителка. Жената гледаше на него като на огледало, в което се оглеждат красотата и умът й, и неусетно сама се привързваше към огледалото.
Джем виждаше зараждащите си чувства в Айдан. Реши, че е дошло време още веднъж да й покаже тялото си. Разкопча горното копче на ризата си и се запъти към прозореца. Наистина в този миг Айдан по-спокойно наблюдаваше тялото му — тесни бедра, широки рамене. Наблюдаваше го, както в сарая наблюдават танцувачките — без да се бои, че може да я хванат, а може би желаеше да бъде хваната.
Джем отвори прозореца:
— Тази година лятото дойде рано, не мислите ли? Изведнъж стана горещо… Искате ли още едно мартини?
Айдан припряно погледна празната чаша пред себе си, после часовника си:
— Не, благодаря. Трябва да си вървя. Мъжът ми и дъщеря ми сигурно са се прибрали и се притесняват за мен. — Каза го така, все едно искаше да припомни не само на Джем, но и на себе си за мъжа и детето си. После тихо, като на себе си, рече: — О, боже, не можахме да говорим за детската площадка.
Джем не настоя да остане. Докато й държеше сакото, каза:
— Аз обикновено съм си вкъщи. Елате, когато пожелаете.
— Неудобно ми е, че ви притеснявам така.
— Нее, не ме притеснявате, но ако ще се чувствате по-спокойна, ще ви дам телефонния си номер.
Написа номера си и й го подаде. Правейки това, погледна към купата с маслини на масичката.
— И маслини не яде.
Това неочаквано преминаване от „вие“ на „ти“ го караше да бъде нащрек, но не го показа. С нетърпение очакваше отговора на Айдан. Дали защото бързаше, че закъснява и не се замисли много, дали защото прие това за нещо естествено, отваряйки вратата, Айдан се обърна към него: