Разбрала причината за състоянието си, не се почувства по-добре, напротив, раздразнителността премина в гняв.
Върна се вкъщи изнервена. Скара се на Селин, сдърпа се за нищо с Халюк. Отказа да вечеря. Не я свърташе на едно място — влизаше в кухнята, после в хола, после тръгваше към спалнята. Не й се говореше. Мисълта й беше само една — защо Джем не й се обажда. Блъскаше си ума в търсене на отговор. Да бъде нехаресвана, пренебрегната, отхвърлена от един мъж, когото тя самата толкова харесваше, сриваше цялото й самочувствие.
Почувства се измамена — все едно й беше изневерил. Тогава и тя щеше да му изневери.
Съзнаваше, че е безсмислено да се чувства така, но не беше в състояние да промени нищо. Гневът и обидата в нея се надигаха и пенеха като вълни и бялата им пяна покриваше всички останали мисли и чувства.
Малко насила приспа Селин. Съжали, че се отнесе така към дъщеря си, а това, че знаеше причината, поради която го направи, я караше да се чувства още по-зле, но не беше в състояние да се контролира.
Помая се още малко в стаята на Селин, увери се, че е заспала, и слезе в спалнята. Отвори гардероба. Една по една разгледа всичките си дрехи. Извади една тясна къса пола и прозрачна блуза с цвят на нар. Беше ги купила по-рано, но й се струваха твърде предизвикателни, затова не беше ги обличала до сега. Седна гола на ръба на леглото и си обу черни обувки с висок ток. Стана и се огледа пред огледалото. Доволна от себе си започна да се облича. Не бързаше. Най-последно сложи на устните си тъмночервено червило.
Върна се в салона. Седна във фотьойла и кръстоса крак връз крак. Изпитваше особена възбуда. Към обърканите й чувства се прибави още едно, че изневерява на Джем с мъжа си. Живееше като в театър — сама пишеше сценария и раздаваше ролите, после ги сменяше само дето останалите участници в спектакъла изобщо не подозираха това.
Халюк седеше пред телевизора, но почувства влизането на Айдан — все едно го удари с ток по рамото. Обърна се и я погледна. Видя кръстосаните й крака, късата пола, впитата блуза, която повече показваше, отколкото скриваше гърдите й, изненада се, но и напрегна в същото време.
Опита се да не го покаже на жена си. Закачливо й смигна с око:
— Какво става тука?
Айдан само повдигна рамене:
— Нищо…
Халюк беше от мъжете, които никога не отказваха на жените си — беше готов да се люби винаги когато Айдан пожелаеше, но сега се смути — тази прозрачна блуза, това червило — не бяха неща, с които беше свикнал.
Изгаси телевизора. Стана.
Айдан го хвана за ръката.
— Седни до мене.
Целуваха се в креслото, както във времето, когато бяха младоженци, и с всеки следващ миг възбудата им нарастваше. Когато почувстваха, че не издържат повече, станаха и се преместиха в спалнята — бояха се Селин да не се събуди и да ги види.
Силно възбудена, Айдан се отпусна в леглото. Започнаха да се любят с привичните си милувки и движения, но в един миг на Айдан не й хареса как го правеше Халюк. Очакваше от него да се люби като Джем.
С малки движения на тялото, с тихи стенания, с кратки думички се опитваше да подсказва на мъжа си кое й е приятно. Понякога извиваше тялото си така, че Халюк да гали местата, по които й се искаше, или притискаше ръката му о тях. Халюк се опитваше да прави, каквото му подсказваше Айдан, но ръцете му, устните, езикът, новаци в новия начин на любене, не успяваха да направят каквото искаха от тях.
Айдан се измъчваше, виждайки разликата между двамата мъже. Мисълта, че Халюк никога нямаше да познае и изживее такова удоволствие, я караше да го съжалява. Тя веднага се беше нагодила и изпитала наслада от любенето с Джем, но Халюк, дори да срещнеше жена, любеща се като Джем, нямаше да успее да й се наслади. За пръв път почувства, че между нея и мъжа й има огромно и важно различие.
Искаше й се да се люби с Халюк, както се любеше с Джем. Не искаше да изпитва нужда от друг мъж. Искаше да намира желаното вкъщи, искаше й се да се откаже от много неща, за да бъде така, но се боеше, че няма да й стигнат силите да го направи.
Накрая се отказа да направлява Халюк, остави го да го прави, както той си знае. Почувствал се в свои води, Халюк се освободи от сковаността си.
Когато свършиха да се любят, тялото на Айдан беше получило очакваната наслада, беше се изпразнило от напрежението и беше доволно, но душата й беше по-неспокойна и по-незадоволена от преди.