— Жената легна с кмета или за парите, или защото беше едър и хареса тялото му… Не беше нужно да ляга с някого само защото е ядосана на мъжа си… Постъпи като долна курва, а ти се опитваш да я защитаваш. Може жената във филма да си измисля някаква такава причина за пред мъжа си, но легна с кмета или заради парите, или защото се впечатли от тялото му!
Айдан помълча, после заговори отново:
— Може и да е харесала тялото на кмета, но ако мъжът й не беше я предал, нямаше да легне с него.
— И от къде си сигурна, че нямаше да легне?
Айдан заговори с глас, който никога не използваше вкъщи, а само в банката, когато говореше с подчинените си:
— Казвам го в случай, че си забравил или не го забелязваш — знам, защото и аз съм жена!
Халюк се обърна и погледна жена си право в очите:
— Щеше ли да легнеш с онзи мъж?
Айдан запали цигара. Бавно постави запалката и пакета пред себе си и загледана в телевизора каза:
— Не знам…
В този момент събитията в градчето придобиха друг обрат. Войниците решиха да арестуват кмета и да го заведат в дома на младото семейство. Изкараха кмета в градината и започнаха да умуват какво да правят. Командирът на войниците погледна младия мъж и го попита: „Ти искаш ли да го убиеш?“ И тихият, кротък, възпитан мъж, който, когато кметът го попита дали може да целуне жена му, отговори: „попитай нея“, взе пистолета, насочи го към кмета и дръпна спусъка. Уби го…
— Ето това е долна постъпка.
— Аз мисля, че си заслужаваше смъртта — възрази й Халюк.
— Ако мъжът се беше опълчил срещу кмета, когато беше кмет, когато армията беше с него, когато беше силен — да, но сега, но да вдигнеш пистолета срещу човек, който без друго е свършил, за мене е подлост…
Филмът свърши, но те продължаваха да спорят. Гласовете им звучаха резки и хладни, като звук от прекършени, замръзнали зимни клони. Коментираха отново и отново почти всяка сцена — все едно бяха гледали два различни филма. Двамата оценяваха поведението на жената различно — коренно различно, и всеки приемаше мнението на другия като нападка срещу себе си. Единият нападаше, другият му отвръщаше, единият нападаше — другият му отвръщаше. Спорът разпали Айдан. Приличаше на куче — вълк, което бяха ударили с камшик. Всичко в нея беше настръхнало, готова бе да напада и хапе. В съзнанието й като от отворен куфар в хотелска стая излизаха и хвърчаха на всички страни откъслечни спомени, случки. Спотаените някога обиди сега търсеха реванш.
По едно време Айдан заговори за Нихат бей. Никога не беше говорила за това, дори се бе опитала да забрави случилото се. Халюк се изненада от обрата в разговора, но не и Айдан. От самото начало на спора знаеше, че ще заговори за това.
Нихат бей беше главен лекар на болницата, в която Халюк работеше, когато се ожениха. Беше възрастен, но за него и уменията му в операционната се носеха легенди. Младите лекари го гледаха като бог. С ленен панталон и кашмирени фланели, със сака от туид, винаги елегантен и достолепен, той умело използваше някогашната си слава, за да гради престиж, обичаше да жегва младите лекари, уж на шега, и да скрива завистта си, че са млади, зад блага усмивка. Интересен като всички легенди, умен и богат, винаги галантен с жените — това бяха неговите дарове за тях, които винаги носеше със себе си без никакво усилие.
Живееше близо до тях и в началото на брака им беше „възрастният приятел“, който успяваше да реши всичките им проблеми. Това обаче не продължи дълго. Много скоро Айдан забеляза, че Нихат бей я харесва. Беше поласкана, че един мъж като него, пред когото Халюк се прекланяше, се интересува от нея. Умът и чувството му за хумор в присъствието на Айдан цъфтяха и се разлистваха като пролетно дърво, окъпано от майски дъжд. Шегуваше се, заяждаше се с нея за някои смешни случки, канеше ги у дома си, готвеше ястия, които Айдан обичаше.
Вече не работеше както преди, не оперираше, не се занимаваше и с наука, но имаше такова блестящо минало и безспорен авторитет, че вече никой не очакваше повече от него — името му беше достатъчно. Отиваше късно в болницата, по някое време й се обаждаше по телефона: „Хайде, приготви се, да излезем да се поразходим“ или излизаше рано от работа и я канеше на чай или кафе в някое заведение.