Когато беше малка, тези, които се отнасяха с обич и състрадание към нея, бяха дойката, бедните роднини, гувернантката, домашните помощнички вкъщи. Бе получила обич и от баба си и баща си, от лелите си, но сега, когато се връщаше назад в спомените си, виждаше, че бе прекарала най-веселите си дни сред хората, към които днес се отнасяше със снизхождение или леко пренебрежение. Онова време на безрезервно и щедро раздавана обич беше най-щастливото в живота й.
Потокът на мислите й бързо я повлече от спомените за детството към детето й. Обзе я безпокойство. Запали още една цигара. Огънчето й проблясваше в тихата нощ като голяма, ленива светулка. Кореше се, че не проявява достатъчно обич към Селин, че с времето детето ще го усети, че в последно време не й отделя достатъчно внимание. Всъщност никога не беше пренебрегвала детето си — дори в най-тежките си дни, но угризенията на съвестта и чувството за вина понякога притъпяваха мислите й и я караха да се самообвинява несправедливо. В този момент чувството за вина така силно я завладя, че започна да се съмнява дали обича достатъчно дъщеря си.
Влезе бързо вътре и се запъти към стаята на Селин.
Малкото момиченце, изкарало ръчички над завивката, присвило крачка към коремчето си, спеше. Острите му коленца изпъкваха под чаршафа, правеха крачетата и телцето му да изглеждат още по-слаби. Меките кестеняви косици лежаха разпилени върху възглавницата. Дишаше леко и равно. Не беше много красиво. Гледаше дребното телце, грозничкото личице, редките косици и в миг я облада такъв прилив на обич и нежност, каквито не биха събудили в нея и най-красивите неща на света. Погали главицата с нежност, каквато никога не показваше, когато беше будно. Заради Селин беше готова да се откаже от всичко. Тази мисъл й подейства успокоително.
Когато отново се върна на балкона, беше спокойна. В последно време често изживяваше такива приливи и отливи. Като животно, което живее и на сушата, и във водата. Ту се гмуркаше към дъното, ту се връщаше към живота на повърхността и по време на пътуването се опитваше да анализира чувствата и мислите, които срещаше по пътя. Въпреки противоречията, които я измъчваха, успяваше да върши работата си в службата и да не се издава пред околните. Просто навиците се оказаха силни колкото чувствата, ако не и повече. Редовно посещаваше дойката си, даваше наставления на Хесна ханъм какво да прави вкъщи, в банката работеше с присъщата си организираност, дори я избраха за представител в ръководството на комплекса!
За кратко време Джем организира построяването на детската площадка, после направата на нови, по-широки будки за охраната при входовете на комплекса, после — ремонта на тротоарите. Хората забелязаха, че благодарение на Айдан проблемите им се решаваха бързо и лесно. И макар да имаше фирма, която се занимаваше с ръководството на комплекса, предложиха Айдан за свой представител в ръководството. Отначало отказа, но после сметна, че така по-лесно ще се среща с Джем, и прие.
От друга страна си мислеше, че работата ще я увлече и ще й помогне да остане по-далеч от опасния, но пълен с удоволствия свят на Джем, а също и от собствените си душевни терзания, затова се впусна с желание в нея.
Сутринта в деня на операцията стана рано. Приготви закуската на Селин, изкъпа се и започна да се облича. През отворения прозорец се чуваше радостното чуруликане на птичките в парка. И нейната душа пърхаше като птичка — хем се страхуваше, че може да се случи нещо с дойката й, хем се успокояваше, че всичко ще е наред и отново ще може да се срещне с Джем.
Отиде в болницата заедно с Халюк. За успокоение на дойката и на Айдан Халюк се беше разбрал с колегите си да присъства на операцията и после, ако всичко потръгне нормално, да се върне към своите си работи.
По пътя към болницата Айдан нищо не каза, само здраво стискаше ръката на Халюк. Той беше този, който придаваше стабилност и сигурност на живота й. Може и да не се интересуваше от всекидневните й работи и барометърът на чувствата му да не реагираше на някои от емоционалните й състояния, но случеше ли се нещо сериозно, Айдан знаеше, че единственият, на когото може да се довери и опре, беше той.