Выбрать главу

Щом зареди, Кайл обмисли по какъв друг начин да се подмаже на началството. Едно бързо измиване на колата? Или смяна на маслото? Когато мина покрай съдебната зала за седми или осми път, един уличен продавач на гевреци разпери ръце и подвикна:

— Луд ли си, човече?

Но Кайл не се смути. Все пак реши да пропусне миенето на колата и смяната на маслото. Вече бе привикнал към движението, затова извади телефона си и се обади на Дейл. Тя вдигна на третото позвъняване и прошепна:

— В библиотеката съм.

— Добре ли си?

— Да.

— Чух друго.

Мълчание.

— Не съм спала от две нощи. Чувствам се замаяна.

— Звучиш ужасно.

— Къде си?

— В момента се движа по Ленард Стрийт. Карам новия ягуар на съпругата на Ноел Бард. Какво смяташе, че правя?

— Съжалявам, че попитах. Как мина погребението?

— Отвратително. Хайде да излезем довечера. Имам нужда да поговоря с някого.

— Смятам да се прибера вкъщи и да се наспя.

— Имаш нужда от храна. Ще взема китайско, ще пийнем по чаша вино и ще заспим заедно. Никакъв секс. Правили сме го и преди.

— Ще си помисля. Трябва да изчезвам. Чао.

— Ще успееш ли с проекта?

— Съмнявам се.

В единайсет часа Кайл констатира със задоволство, че ще начисли на клиента осемстотин долара за обикалянето из града. После се засмя на себе си. Вече два часа главният редактор на „Правен журнал“ в Йейл въртеше волана, правеше безупречни завои, оглеждаше обстановката и избягваше такситата. Така ли протичаше ежедневието на един скъпоплатен адвокат от Уолстрийт?

Само ако баща му можеше да го види отнякъде!

В 11:40 ч. телефонът му звънна.

— Излизаме от съдебната зала. Къде се изгуби? — попита Бард.

— Не намерих място за паркиране.

— Къде си сега?

— На две преки от залата.

— Ще те чакаме там, където ни остави.

— Добре.

Минути по-късно Кайл отби с лекота към тротоара и двамата адвокати се качиха на задната седалка. Той подкара ягуара и попита:

— Накъде?

— Към офиса — отвърна троснато Пекам.

Последва мълчание. Кайл очакваше да го разпитат какво е правил през последните часове. Къде беше, Кайл? Защо пропусна изслушването, Кайл? Но те не казаха нищо. С огорчение осъзна, че не е липсвал на никого. За да наруши тишината, той подметна:

— Е, как мина изслушването?

— Изобщо не мина — отвърна Пекам.

— Кое изслушване? — добави Бард.

— Какво правихте досега? — поинтересува се Кайл.

— Чакахме негова светост Тиодор Хенеси да се отърве от махмурлука и да ни удостои с присъствието си — обясни Бард.

— Отложиха заседанието с две седмици — допълни Пекам.

Когато слязоха от асансьора на трийсет и втория етаж, Кайл получи есемес от Тейбър, който гласеше: „Ела бързо в стаята ни. Имаме проблем.“

Тейбър го пресрещна още на стълбите.

— Е, как мина в съда?

— Страхотно. Обичам професията си. Какво е станало?

Отдалечиха се бързо по коридора и подминаха секретарката Сандра.

— Нещо се случи с Дейл — прошепна Тейбър. — Мисля, че колабира.

— Къде е тя?

— Скрих тялото.

Дейл лежеше неподвижно върху спален чувал, отчасти скрита под бюрото на Тейбър. Очите й бяха отворени. Изглеждаше в съзнание, но цялата бе пребледняла.

— Не е спала от вторник сутринта. Това прави около петдесет и пет часа. Направо си е нов рекорд.

Кайл коленичи до нея, хвана я нежно за китката и промълви:

— Добре ли си?

Тя кимна, но не успя да го убеди.

Застанал на вратата, Тейбър се оглеждаше припряно наоколо.

— Дейл не иска другите да научат. Предложих й да повикам медицинската сестра, но тя отказа. Какво ще правим, Кайл?

— Не казвайте на никого — помоли ги Дейл с тих, пресипнал глас. — Просто припаднах. Вече съм добре.

— Пулсът ти е нормален — отбеляза Кайл. — Можеш ли да се изправиш?

— Мисля, че да.

— Тогава тримата ще се измъкнем от сградата за кратък обяд — предложи той. — Ще те закарам вкъщи, за да си легнеш. Тейбър, повикай кола.

Двамата й помогнаха да стане. Дейл се изправи, пое си дълбоко въздух и каза:

— Мога да вървя сама.

— Ще бъдем плътно до теб — увери я Кайл.

На излизане от сградата те привлякоха няколко любопитни погледа. Бледата млада правистка, хванала под ръка двама свои колеги, представляваше странна гледка, но на никого не му пукаше. Тейбър я качи в колата и се върна в стаята, за да заличи всякакви следи.