Кайл почти я пренесе на ръце до апартамента й на третия етаж, след което й помогна да се съблече и я сложи да си легне. Целуна я по челото, изгаси осветлението и затвори вратата. Дейл не помръдна с часове.
Кайл се върна в хола, където свали палтото, вратовръзката и обувките си. На малката кухненска маса остави своя лаптоп, фирмения телефон и материалите по една справка, която бе отлагал дълго време. Щом седна, клепачите му натежаха и той се излегна на канапето, за да подремне. Тейбър го събуди час по-късно по телефона. Кайл го увери, че Дейл се чувства добре и спи непробудно.
— В четири часа следобед ще излезе важно съобщение — каза Тейбър. — Големи новини относно отделянето. Следи имейлите си.
Точно в 16 ч. от „Скъли и Пършинг“ изпратиха имейл до всички служители, в който се съобщаваше за напускането на шест съдружници и трийсет и един адвокати от отдел „Съдебни процеси“. Към писмото бе приложен списък с имената. Промяната влизаше в сила от пет часа същия ден. Бюлетинът продължаваше със стандартните хвалебствени слова за фирмата и с уверението, че отцепниците няма да повлияят върху стабилността на компанията, чиято основна цел е да предоставя професионални услуги на множеството си ценни клиенти.
Кайл надникна в спалнята. Дейл дишаше нормално и дори не бе помръднала.
Той приглуши осветлението в хола и легна на канапето. Забрави за справката и часовете, които трябваше да заработи. Можеше да открадне няколко мига и да прати фирмата по дяволите. Колко често му се удаваше възможност да си почине в четвъртък следобед? Струваше му се, че от погребението е минал цял месец. Питсбърг сякаш се намираше в друга галактика. Бакстър си бе отишъл, но Кайл никога нямаше да го забрави. В този момент се нуждаеше от Джоуи, но той също бе изчезнал.
Вибрацията на телефона го събуди отново. Имейлът беше от Дъг Пекам.
Кайл, настъпиха големи промени е „Съдебни процеси“. Зачислиха ме към случая „Трайлон“. Теб също. Среща в кабинета на Уилсън Ръш утре точно в седем.
30
За един старши съдружник от „Съдебни процеси“ и член на Управителния съвет цената на офис площите не бе от значение. Кабинетът на Уилсън Ръш заемаше огромно пространство в ъгъла на трийсет и първия етаж. Работното му място бе поне четири пъти по-голямо от всички, които Кайл бе виждал до момента. Явно мистър Ръш си падаше по лодки. Лъскавото му дъбово бюро бе монтирано върху четири яхтени руля. На дългия шкаф зад него се виждаше колекция от сложни макети на клипери и шхуни. Картините по стените изобразяваха големи плавателни съдове в открито море. Когато Кайл влезе и се огледа набързо, му се стори, че всеки момент подът ще се разлюлее и морска вода ще залее краката му. Но той забрави за интериора веднага щом мистър Ръш проговори.
— Добро утро, Кайл. Заповядай.
Великият адвокат стана от голямата заседателна маса в далечния край на кабинета. Там се бяха събрали доста адвокати, потънали в усилена работа. Кайл седна до Дъг Пекам и се представи на останалите. Освен Ръш и Пекам в стаята присъстваха още девет колеги. Кайл разпозна повечето лица, включително това на Шери Абни — старшата адвокатка, следена от Бени. Тя се усмихна и Кайл отвърна на поздрава.
Мистър Ръш, който седеше начело на масата, започна с кратко обобщение на настъпилите промени във фирмата. Двама от съдружниците, последвали Тоби Роланд, и седем от напусналите трийсет и един адвокати бяха работили по делото „Трайлон“ срещу „Бартин“. В момента предстоеше преразпределение на кадрите във фирмата, тъй като клиентът „Трайлон“ беше важен и изключително взискателен. Ето защо към екипа се присъединяваха двама нови съдружници — Дъг Пекам и Изабел Гафни, — както и осем адвокати.
Мистър Ръш обясни, че юристите на „Трайлон“ са много притеснени от промените. Затова шефовете на „Скъли“ трябва да съберат отрядите и да мобилизират повече адвокати в битката срещу ЕПЕ и „Бартин Дайнамикс“.
Изабел, наричана от всички Изи, си бе създала репутация на безкомпромисен човек, след като веднъж бе казала на двама адвокати да я почакат за малко в болницата, докато тя е временно възпрепятствана с раждането на детето си. Злите езици твърдяха, че Изи никога не се усмихва. И тя определено нямаше такова намерение, когато мистър Ръш заговори за реорганизацията на силите и умелото позициониране на безкрайния правен талант, с който разполагаше фирмата.