Шери обиколи всички адвокати, огледа работните места и продължи лекцията си.
— В началото трябва да се запознаете подробно с инструкциите. Горещо ви препоръчвам да започнете още днес. Отворете индекса. Документите са подредени в три основни групи. Всяка от тях съдържа стотина подгрупи. Категория А включва всички безобидни материали, с които разполагат и от „Бартин“ — писма, имейли, справки. Списъкът е безкраен. Категория Б обхваща важни документи, които могат да бъдат показани на отсрещната страна, но до момента не всички са предадени на „Бартин“. В категория С, под гриф „Секретно“, ще намерите най-същественото — около милион документи с технологични проучвания, които се превърнаха в ябълката на раздора. Те са строго конфиденциални и само съдията може да реши дали някога ще бъдат показани на „Бартин“. Мистър Ръш не смята, че това ще се случи. Категория С е поверителна, а документите в нея се класифицират като „Защитен адвокатски материал“. Всеки път когато влезете в категория С, компютърът на мистър Гант автоматично го отчита. Имате ли въпроси?
Осемте адвокати се втренчиха в мониторите, обзети единствено от мисълта, че ги очакват четири милиона документи.
— Програмата „Звук“ е страхотна — добави Шери. — Щом се научите да работите с нея, ще можете да намирате всеки произволен документ за секунди. Аз ще бъда тук до края на деня за един семинар. Колкото по-рано научите как да боравите с виртуалния архив, толкова по-лесен ще бъде животът ви.
В 16:20 ч. в петък Кайл получи следния имейл от Бени: Да се срещнем довечера в девет. Очаквай подробности. Б. Р.
Кайл му отговори: Не мога.
Бени отвърна: Утре следобед към пет-шест?
Кайл: Не мога.
Бени: Събота в десет вечерта?
Кайл: Не мога.
В 7:10 ч. в събота Кайл спеше дълбоко, когато някой почука на входната му врата.
— Кой е? — извика той, докато вървеше през разхвърляния хол.
— Бени — отвърна нечий глас.
— Какво искаш? — попита Кайл зад вратата.
— Донесох ти кафе.
Кайл отключи и махна веригата, а Бени влетя в апартамента. Носеше две големи картонени чаши кафе. Сложи ги на плота и се огледа.
— Каква дупка! — възкликна той. — Мислех, че изкарваш добри пари.
— Какво искаш? — сряза го Кайл.
— Не обичам да ме игнорират — отвърна гневно Бени и се обърна рязко, готов да го удари. Лицето му беше напрегнато, а очите му щяха да изскочат от злоба. Той размаха пръст пред Кайл. — Забранявам ти да ме игнорираш. Разбра ли? — изсъска той.
Кайл за пръв път го виждаше толкова ядосан.
— Успокой се.
Кайл мина покрай него и го блъсна с рамо. Отиде в спалнята, за да си облече тениска. Когато се върна в хола, Бени махаше капачетата от чашите.
— Искам да ме осведомиш за последните промени.
Най-близкото оръжие беше една евтина керамична лампа, която Кайл бе купил от магазин за стоки втора употреба. Той взе кафето, без да благодари на Бени. Погледна към лампата и си помисли дали да не я стовари върху плешивата му глава. Представи си как черепът му се разбива на парчета, а той налага гадното копеле, докато не спре да се гърчи на евтиния килим. Поздрави от стария ми приятел Бакстър. Кайл отпи от кафето и си пое дъх. Двамата стояха един срещу друг. Бени със сивия си шлифер, а Кайл с червени боксерки и измачкана тениска.
— Вчера ме зачислиха към делото „Трайлон“. Голяма новина, а? Или може би вече си разбрал?
Погледът на Бени не издаваше нищо. Той също отпи една глътка и попита:
— А тайната стая на осемнайсетия етаж? Разкажи ми за нея.
Кайл му я описа.
— Какви са компютрите?
— Производителят е неизвестен. Обикновени настолни компютри, най-вероятно разработени специално за случая. Свързани са със сървър, който е заключен в съседното помещение. Доста мощни — последен писък на техниката. В стаята са разположени видеокамери, а специалист по сигурността наблюдава всичко. Ако питаш мен, ситуацията е безнадеждна. Няма как да се открадне нещо оттам.
Бени изсумтя и се ухили подигравателно.
— Прониквали сме в много по-защитени помещения. Мога да те уверя в това. Остави всичко на нас. Софтуерът е „Звук“, нали?
— Да.
— Научи ли се да работиш с него?
— Още не. Ще отида на поредния урок по-късно днес.