— Не мога да ти платя толкова. Разполагам с пет хиляди в брой. — Кайл извади един плик от джоба си и го сложи на масата. — Дай ми малко време, и ще намеря остатъка.
— За какво се отнася случаят?
— Изнасилване, убийство, кражба, подслушване, изнудване и още няколко неща. Не мога да те запозная с подробностите, докато не се споразумеем.
Рой кимна и се усмихна.
— И някой те следи в момента?
— О, да. Наблюдават ме от началото на февруари. Всичко започна в Йейл.
— Животът ти в опасност ли е?
Кайл се замисли.
— Мисля, че да.
Във въздуха витаеха безброй въпроси и накрая любопитството на Рой надделя. Той отвори едно чекмедже и извади отвътре някакви документи. Прегледа трите листа, защипани с телбод, написа отгоре нещо с химикалка и ги плъзна към Кайл.
— Това е договор за правни услуги.
Кайл го прочете набързо. Първоначалната такса бе намалена на пет хиляди долара, а хонорарът наполовина — от 800 на 400 долара на час. Самият Кайл съвсем скоро бе приел факта, че работи срещу 400 долара на час. Сега той се превръщаше в клиента, който щеше да плати тази сума. Подписа договора и благодари на Рой.
Рой взе плика и го прибра в чекмеджето.
— Откъде ще започнем? — попита той, а Кайл се настани удобно на стола.
От плещите му падна огромен товар. Не беше сигурен дали кошмарът ще приключи, или проблемът ще се задълбочи още повече, но фактът, че е намерил събеседник, го успокои неимоверно.
Кайл затвори очи и каза:
— Не знам. Ситуацията е доста объркана.
— Кой те следи? Агенти от държавните служби?
— Не. Някакви мафиоти. Изключителни професионалисти. Нямам представа кои са.
— Защо не започнем от самото начало?
— Добре.
Кайл започна с Елейн, партито, предполагаемото изнасилване и разследването. Разказа му за Бени и неговите момчета, опитите за изнудване, видеозаписа и тайната мисия да краде документи от „Скъли и Пършинг“. Той извади една папка и нареди на масата снимките на Бени и фотороботите на Найджъл и двама от преследвачите.
— Бени Райт е псевдоним. Този тип сигурно има над двайсет имена. Говори с лек акцент, вероятно източноевропейски. Така предполагам.
Рой разгледа снимката на Бени.
— Може ли да го идентифицираме? — попита Кайл.
— Не знам. Къде се намира в момента?
— В Ню Йорк. Видях го в събота. Ще се срещнем отново утре вечер. Той е мой резидент, а аз — негов шпионин.
— Продължавай нататък.
Кайл извади друга папка и запозна Рой с конфликта между „Трайлон“ и „Бартин“, използвайки единствено информацията, публикувана в пресата. Въпреки че Рой беше негов защитник и бе положил клетва за конфиденциалност, Кайл също трябваше да остане лоялен към своя клиент.
— Става дума за най-мащабната сделка в историята на Пентагона. Най-големият иск, завеждан някога в съда.
Рой прегледа статиите и каза:
— Чувал съм за случая. Давай нататък.
Кайл добави, че го следят и подслушват, и Рой забрави за „Трайлон“ и „Бартин“.
— Само подслушването се наказва с пет години затвор според федералните закони — заяви той.
— Това е най-малкият проблем. Какво ще кажеш за убийство?
— Кой е бил убит?
Кайл му разказа набързо за Джоуи, изненадващата поява на Бакстър и желанието му да се срещне с момичето. После му показа десетина статии за покушението над Бакстър Тейт.
— Гледах го по новините — каза Рой.
— Носих ковчега на погребението миналата сряда — каза Кайл.
— Съжалявам.
— Благодаря. Ченгетата дори не предполагат кой стои зад всичко. Сигурен съм, че Бени е поръчал убийството, но извършителят потъна вдън земя.
— Но защо Бени би убил Бакстър Тейт?
Рой си водеше бележки, поглеждаше към снимката на Бени Райт и прелистваше статиите, но през повечето време просто клатеше изумено глава.
— Нямал е друг избор — отвърна Кайл. — Ако Бакстър бе успял да се извини на Елейн, никой не знае какво щеше да се случи. Представи си само: момичето откача и действително повдига обвинения срещу нас. С Джоуи и Алън Строк ни викат в Питсбърг. Животът ми е съсипан. Налага се да напусна фирмата и Ню Йорк, а Бени остава без своя шпионин.
— Но след смъртта на Бакстър видеозаписът не губи ли част от силата си?
— Да, но все още съществува. Повярвай ми, всички искаме да го забравим. Брутален е.