Борбата започна веднага щом отцепниците напуснаха офиса. През уикенда Тейбър си намери самостоятелно работно място и пренесе всичките си вещи до неделя вечерта.
Кайл нямаше намерение да се мести. Беше свикнал с тясното бюро и се радваше, че работи до Дейл. От време на време, когато никой не ги гледаше, те демонстрираха близостта си. Всеки ден Кайл очакваше с нетърпение нейната поява, а Дейл го запознаваше с най-актуалните модни тенденции. Обсъждането на дрехите й му доставяше почти толкова удоволствие, колкото и събличането им.
Той остана изненадан, когато Шери Абни се появи в стаята му в понеделник следобед и го помоли да я последва. Двамата се качиха на трийсет и четвъртия етаж и подминаха десетина врати. Накрая Шери спря, влезе в една стая и заяви:
— Това е твоят кабинет.
Помещението беше дванайсет квадратни метра. Вътре имаше стъклено бюро, кожени столове, хубав мокет и прозорец с южно изложение, през който се процеждаше слънчева светлина. Кайл беше изумен, но запази самообладание.
— С комплиментите на Уилсън Ръш — каза Шери.
— Изглежда страхотно — отвърна Кайл и отиде до прозореца.
— С Кънингам ще имате обща секретарка. Кабинетът ми е в края на коридора, в случай че имаш нужда от нещо. Ще тръгвам, защото очаквам мистър Ръш.
Преместването му отне петнайсет минути. Кайл Направи четири курса до новия кабинет. По време на последния Дейл му помогна за спалния чувал и лаптопа. Тя се зарадва искрено и дори му предложи няколко идеи за интериора.
— Жалко, че нямаш канапе — заяви тя.
— Забранено е да го правим в офиса, скъпа.
— Тогава кажи кога и къде.
— Да разбирам ли, че си в подходящо настроение?
— Имам нужда да бъда обичана. Или поне желана.
— Какво ще кажеш за вечеря и бърз секс?
— А за сексмаратон и бърза вечеря?
— О, боже.
Те се измъкнаха от сградата в седем вечерта и взеха такси до нейния апартамент. Кайл тъкмо разкопчаваше ризата си, когато получи имейл на фирмения си телефон. Някакъв съдружник свикваше десетина младши адвокати за спешен проект, от който зависеше бъдещето на фирмата. Кайл пренебрегна съобщението и изгаси лампата.
32
За да подразни Бени Райт, Кайл закъсня четирийсет и пет минути за срещата в хотел „Четири сезона“ във вторник вечерта. Очакваше да види Найджъл и затова не се изненада, когато подчиненият на Бени го посрещна на вратата с престорена любезност.
— Кайл, стари приятелю, как си? — каза напевно той и се усмихна фалшиво.
— Страхотно. А твоето име беше?
— Найджъл.
— О, да, бях забравил. А фамилията ти?
— Съжалявам, приятелю.
— Имаш ли изобщо фамилно име, или се представяш с толкова различни самоличности, че не можеш да си спомниш коя е подходящата за случая?
— Добър вечер, Кайл — намеси се Бени и стана, сгъвайки някакъв вестник.
— Страшно се радвам да те видя, Бени.
Кайл сложи куфарчето на леглото, но не свали шлифера си.
— Е, защо ме повикахте? — попита той.
— Разкажи ни за стаята на осемнайсетия етаж — подкани го Бени, карайки по същество.
— Вече ти я описах.
— Десет монитора на десет маси, нали, Кайл? — изстреля директно Найджъл.
— Да.
— А къде са самите компютри?
— На масите, до мониторите.
— Какви са машините, Кайл? Високи и тънки или къси и дебели? Подскажи ни.
— Приличат на квадратни кутии. Намират се вдясно от мониторите.
На шкафа до телевизора се виждаше отворен бележник. Найджъл го взе и нареди:
— Разгледай тези компютри, Кайл. Тук има всякакви форми и размери. Модели от цял свят. Някой прилича ли ти поне малко на тези в офиса?
Кайл прелисти методично бележника. Всяка от десетте страници съдържаше по осем цветни снимки общо осемдесет компютъра, които се различаваха по дизайн и конструкция. Той се спря на един, който наподобяваше по-скоро принтер, отколкото компютър.
— Явно наистина са квадратни — отбеляза Найджъл. — Колко дискови устройства?
— Нито едно.
— Моля? Сигурен ли си, Кайл?
— Да. Тези машини са разработени, за да осигуряват максимална сигурност. Не съдържат дискови устройства или портове. Няма начин да се прехвърлят данни.
— А контролен панел? Някакви превключватели, бутони или светлини?
— Нищо. Просто чисто бяла кутия.