— А сървърът?
— Заключен е в съседната стая. Не съм го виждал.
— Интересно. А мониторите, Кайл?
— Плоски екрани с течни кристали.
— Хвърли им един поглед — каза Найджъл и отвори бележника на друг раздел, пълен с различни монитори. — Размер?
— Четиринайсет инча.
— Цветен дисплей?
— Да. — Кайл посочи един модел на третата страница. — Този се доближава доста.
— Чудесно, Кайл.
— Принтери?
— Няма.
— Никъде в стаята?
— Не.
Найджъл се почеса по главата и се замисли.
— Да приемем, че работиш върху някаква справка или досие. Как процедираш, когато дойде време да ги предадеш?
— Уведомявам прекия си шеф, който идва в стаята и ги преглежда. Ако документът трябва да се представи в съда или пред противниковата страна, той се разпечатва.
— Но къде? Нали каза, че в стаята няма принтери?
— В съседно помещение има принтер, за който се грижи един от асистентите. Всеки разпечатан лист се кодира и копира. Невъзможно е да разпечаташ нещо незабелязано.
— Впечатлен съм.
Найджъл отстъпи назад и се отпусна на един стол. Бени пое нещата.
— Колко пъти си влизал в стаята, Кайл?
— Веднъж на ден през последната седмица.
— Обикновено колко хора има вътре?
— Зависи. В неделя следобед останах сам за около час. Тази сутрин бях заедно с още пет-шест колеги.
— Бил ли си там късно, преди да затворят стаята?
— Още не.
— Направи го. Отиди към десет някоя вечер.
— Не мога да ходя там без конкретна цел, Бени. Това не е стая за почивка. Помещението е под непрекъснато наблюдение. Трябва да имам основателна причина.
— Някой забелязва ли, когато влизаш и излизаш?
— Пред вратата няма охрана. Картата предава информация за всяко посещение. Входът се наблюдава с видеокамери.
— Внасял ли си куфарче със себе си?
— Не.
— Забранено ли е?
— Не.
— Носил ли си връхна дреха?
— Не, но в офиса не се налага.
Бени и Найджъл се спогледаха, обмисляйки трескаво следващия си ход.
— Ще ходиш ли там утре? — попита накрая Бени.
— Може би. Още не знам. Зависи каква задача ще ми възложат сутринта.
— Искам да влезеш в стаята утре. Вземи куфарчето и сакото си. Когато се настаниш, го свали. Сложи куфарчето под масата.
— Ще успееш ли, Кайл? — намеси се Найджъл.
— Разбира се. Защо не? Нещо друго? Какво ще кажете да внеса хамбургер и да омажа цялата клавиатура? Накъде биете?
— Имай ни доверие, Кайл — каза спокойно Найджъл. — Разбираме си от работата.
— Вие сте последните хора, на които бих се доверил.
— Стига, Кайл.
— Уморен съм. Наистина искам да си ходя…
— Какви са плановете ти за следващите няколко дни? — попита Бени.
— Утре ще работя докъм пет следобед и после ще взема влака за Филаделфия. Там ще наема кола и ще продължа към Йорк. В четвъртък ще празнувам Деня на благодарността с баща ми. Смятам да се върна в Ню Йорк късно в петък. Ще бъда на работа в събота сутринта. Как ви се струва?
— Ще се видим в неделя вечерта — заяви Бени.
— У вас или у нас?
— Ще ти пратя имейл с повече подробности.
— Честит Ден на благодарността, момчета — каза Кайл и излезе от стаята.
Кайл закачи два шлифера на вратата в новия си кабинет — един черен и един светлокафяв. Носеше черния всеки ден на път за работа и щом се разхождаше из града. Използваше кафявия рядко, най-вече когато не искаше да го следят. В 14:30 ч. в сряда Кайл го преметна през ръка и взе асансьора до втория етаж. Оттам слезе с товарния асансьор в мазето, облече шлифера и си проправи път сред плетеницата от тръби и електрически кабели, докато не стигна до едно метално стълбище. Поздрави един от техниците, с които бе разговарял няколко пъти. Зърна светлина в тясната алея, която разделяше сградата от петдесететажната постройка до нея. Десет минути по-късно Кайл влезе в кабинета на Рой Бенедикт.
Двамата се бяха чули набързо по телефона и Кайл се чувстваше неспокоен заради плана.
Рой изобщо не се тревожеше. Прочете всички материали, анализира фактите и спорните моменти, обмисли ситуацията и се приготви за действие.
— Имам приятел във ФБР — започна той. — Вярвам му безрезервно. Работихме заедно, преди да стана адвокат. И въпреки че в момента защитаваме противоположни интереси, аз му имам още по-голямо доверие. Той е важна клечка в нюйоркския офис на Бюрото.