Бълингтън продължи с малко по-жизнерадостен тон.
— Найджъл е друг случай. Вкарахме вашия фоторобот в системата, без да постигнем особен резултат. ЦРУ обаче откри човек, който отговаря на това описание. — Бълингтън отвори една папка, извади голяма черно-бяла снимка и я подаде на Кайл, който веднага разпозна Найджъл.
— Той е.
— Чудесно. Истинското му име е Дери Хобарт. Роден в ЮАР, израснал в Ливърпул, обучен като технически специалист в британското разузнаване. Изхвърлили го преди десет години, тъй като проникнал в тайни файлове на някакви богаташи в Швейцария. Смятат го за един от най-талантливите хакери в света. Но всъщност е истински престъпник. Наемник, издирван от полицията в поне три страни.
— Каква информация сте предали на тези хора? — попита Уингейт.
Думите му прозвучаха укорително. Кайл погледна към адвоката си, който кима и заяви:
— Отговори, Кайл. Никой не разследва теб. Не си сторил нищо нередно.
— Описах им оборудването в компютърната стая. Общи сведения, достатъчни, за да задоволят любопитството им. Не съм предавал важна информация.
— Както и да е — продължи Бълингтън. — Другите два фоторобота не доведоха до резултат. Но ако съм разбрал правилно, тези мъже само ви следят и не са толкова важни.
— Така е — потвърди Кайл.
— Вашият фоторобот на мистър Хобарт е забележителен, Кайл — каза Бълингтън.
— Направих го с помощта на един уебсайт. Казва се QuickFace.com. Не е толкова сложно.
— Какъв е следващият ви ход? — попита Уингейт.
— Ще се срещна с тях утре вечер, за да им предам следващата информация. Планът им е по някакъв начин да проникна в системата, да сваля или да запиша документите и да им ги предоставя. Нямам идея как ще стане. Компютърната система изглежда напълно защитена.
— Кога трябва да го направите?
— Още не са ми казали, но имам чувството, че ще е скоро. Бих искал да ви задам един въпрос.
Бълингтън и Уингейт не реагираха. Затова Кайл продължи.
— Кои са тези хора? За кого работят?
Бълингтън се усмихна широко и сви рамене.
— Наистина не знаем, Кайл. Хобарт е същинска уличница, която обикаля света и се продава на всеки. Нямаме представа откъде е Бени. Според вас не е американец, така ли?
— Не говори като такъв.
— Без да узнаем самоличността му, не можем да предположим за кого работи.
— В първата ми среща с Бени през февруари участваха поне още петима агенти. Сигурен съм, че бяха американци.
Бълингтън поклати глава.
— Вероятно са наемници, Кайл. Престъпници, които изпълняват мръсни поръчки и продължават напред. Съществува цял подземен свят, пълен с бивши ченгета, агенти и военни, уволнени от служба поради някаква причина. Повечето, така или иначе, не се вписват в нормална среда. Обучени са от тайни организации и продължават да работят в сянка. Биха се продали на всеки, който им плати. Петимата, за които говорите, вероятно са нямали представа с какво се занимава Бени.
— Ще хванете ли убийците на Бакстър Тейт?
Усмивката на агента изчезна. И двамата служители изглеждаха мрачни и объркани. Накрая Бълингтън каза:
— Първо трябва да заловим Бени. С негова помощ ще се доберем до големите клечки, които му плащат. Накрая ще стигнем и до физическия извършител. Но ако Бени е професионалист, какъвто изглежда, шансовете да издаде някого са доста малки.
— Как ще хванете Бени?
— Това е лесната част. Вие ще ни отведете при него.
— Ще го арестувате ли?
— О, да. Имаме достатъчно основания — подслушване, изнудване, заговор. Ще вкараме двамата с Хобарт зад решетките и никой федерален съдия на света няма да ги отърве. Вероятно ще се наложи да преместим Бени в таен затвор извън Ню Йорк, за да започнем с разпитите.
Мисълта как Бени седи завързан на стол, докато два питбула му се зъбят насреща, допадна на Кайл.
Рой прочисти гърло, погледна часовника си и каза:
— Извинете ни, но трябва да говоря с Кайл. Ще ви звънна по-късно.
Кайл се изправи, ръкува се с двамата и последва адвоката си към кабинета. Рой затвори вратата и попита:
— Е, какво мислиш?
— Вярваш ли им? — попита Кайл.
— Да. А ти?
— Би ли им поверил живота си?
— Да.
— Представи си следния сценарий. В страната официално има поне осемнайсет разузнавателни служби. Вероятно съществуват и други, за които не знаем. Ами ако Бени работи за някоя от тях? Ако проектът му има за цел да защити държавни тайни? Възможно ли е суперкомпютрите да не са идентифицирали образа му, защото не е трябвало да го правят?