— Доста абсурден сценарий, Кайл. Безкомпромисен агент, който работи за Съединените щати, а същевременно шпионира американска фирма и убива свои съграждани? Едва ли.
— Знам, че звучи абсурдно, но когато човек се превръща в потенциална мишена, въображението му става учудващо богато.
— Успокой се. Само така ще се измъкнеш невредим от ситуацията.
— Вероятно няма да успея.
— Напротив. Ще напредваме с малки крачки. Не изпадай в паника.
— През последните девет месеца съумях да запазя самообладание, но вече съм на края на силите си.
— Не е така. Спокойно. Трябва да се доверим на тези хора.
— Ще ти се обадя утре.
Кайл взе кафявия си шлифер и излезе от кабинета.
36
Частният самолет „Чесна 182“ беше собственост на един пенсиониран лекар, който летеше само през деня, и то в ясно време. Той познаваше Джон Макавой от четирийсет години и го бе возил няколко пъти из щата по служебни въпроси. Пътуванията им бяха както полезни, така и приятни. Самият Джон понякога поемаше управлението на самолета и се наслаждаваше на моментната си роля на пилот. Двамата винаги спореха за парите. Джон настояваше да плати на приятеля си повече от самите разходи за гориво, но лекарят не искаше и да чуе, защото летенето беше негово хоби. Щом се споразумяха за сумата от 250 долара, те се срещнаха на летището в Йорк рано сутринта във вторник и излетяха при идеални метеорологични условия. Седемдесет и една минути по-късно кацнаха в Скрантън. Джон взе кола под наем, а докторът продължи със самолета към Уилямспорт, за да посети сина си.
Адвокатската кантора на Мишлен Чиз се намираше на втория етаж в стара сграда на Спрус Стрийт в центъра на Скрантън. Джон пристигна точно в девет и бе посрещнат хладно от секретарката. До момента не бе виждал или чувал за мис Чиз, което едва ли бе учудващо при наличието на шейсет хиляди адвокати в щата. Негов познат колега от Скрантън му бе разказал, че в кантората й работят само жени — няколко адвокатки, асистентки и обичайният асортимент от секретарки и друг помощен персонал. В екипа не се допускаха мъже.
Мис Чиз беше специалист по бракоразводни дела, родителски права, сексуално насилие и полова дискриминация на работното място. Винаги защитаваше жени и офисът й кипеше от оживление. Имаше отлична репутация. Мишлен беше добра юристка, умееше да води преговори и не се страхуваше от съдебната зала. Колегата на Джон го бе информирал, че тя не изглежда никак зле.
И той определено се оказа прав. Мис Чиз седеше в кабинета си, когато Джон влезе и я поздрави. Носеше черна кожена пола, тесен лилав пуловер и черно-лилави обувки на висок ток, които биха уплашили повечето проститутки. Беше на около четирийсет и пет години и според източника на Джон имаше поне два развода зад гърба си. Носеше твърде много бижута и грим за вкуса на Джон, но той не бе дошъл на конкурс за красота.
Самият Джон бе облечен в скучен сив костюм и червена вратовръзка, които не биеха на очи.
Двамата седнаха на малка масичка в съседната стая и мис Чиз помоли секретарката да направи кафе. Двамата започнаха да се надцакват с имена на познати адвокати от Филаделфия до Иъри. След като им сервираха кафето и останаха насаме, мис Чиз заяви:
— Да караме по същество.
— Страхотна идея — отвърна мистър Макавой. — Можеш да ме наричаш Джон.
— Чудесно. А аз съм Майк. Не знам дали това е подходящото съкращение от Мишлен, но отдавна ми викат така.
— Значи Майк. — До момента тя излъчваше чар и добронамереност, но Джон знаеше, че зад фасадата се крие коравосърдечен боец. — Искаш ли да започнеш първа? — попита я той.
— Не. Ти се свърза с мен и дойде дотук. Очевидно искаш нещо, така че давай.
— Добре. Мой клиент е собственият ми син, което едва ли е признак за професионализъм, но не мога да променя ситуацията. Може би знаеш, че той работи за адвокатска фирма в Ню Йорк. Завърши „Дюкейн“, а след това учи право в Йейл. Сигурен съм, че си запозната с така нареченото изнасилване.
— Разбира се. Елейн работи при мен и сме доста близки. Тя също иска да следва право.
— Желая й успех. Както ти е известно, полицията в Питсбърг доста бързо е приключила с разследването. Ако трябва да бъда честен, доскоро изобщо не знаех за случилото се.