Майк се изправи бавно и каза:
— Извини ме за момент.
Докато излизаше от стаята, Джон се загледа в черната й кожена пола. След малко долови приглушения й глас. Вероятно разговаряше по телефона. Майк се върна, а на лицето й изгря фалшива усмивка.
— Може да спорим с часове, без да стигнем до споразумение — заяви тя.
— Имаш право. Точно преди три седмици Бакстър е посетил клиента ми в Ню Йорк. След като двамата обсъдили подробно случката, той споделил, че се е възползвал от Елейн. Изпитвал е силно чувство на вина. Може би наистина става дума за сексуално посегателство.
— А изнасилвачът е мъртъв.
— Така е. Но моят клиент е присъствал на инцидента. Всичко се е случило в неговия апартамент, сред неговите приятели. Той иска да се отърве от случката веднъж завинаги, Майк.
— Колко?
Джон се усмихна нервно. Каква прямота. Лицето на Майк беше напълно безизразно.
Той си записа нещо и попита:
— Ако се договорим за финансово обезщетение, клиентката ти ще се откаже ли от обвиненията?
— Да, в случай че обезщетението ни удовлетворява.
Джон си записа още нещо и отвърна:
— Клиентът ми не разполага с много средства.
— Знам много добре колко печели. Работя от двайсет години, а като новак той изкарва повече пари от мен.
— От мен също, дори след трийсет и пет години в бранша. Но той изплаща студентски заем и наемите в Ню Йорк са високи. Вероятно ще се наложи да му помогна, а аз не съм богат човек. Не притежавам нищо, освен една оживена адвокатска кантора в центъра на Йорк, която не ми носи кой знае какви доходи.
Неговата искреност сякаш я обезоръжи и тя се усмихна. Двамата се насладиха на кратката пауза, в която обмениха впечатления за трудностите на адвокатската практика в малките градове. Накрая Джон заяви:
— Разкажи ми за Елейн. Работа, доходи, семейство.
— Както вече споменах, тя работи при мен по няколко часа и не изкарва много. Печели по двайсет и четири хиляди долара годишно като асистент на директора на „Паркове и озеленяване“ в общината. Работата й не е особено интересна. Живее под наем в скромен апартамент с приятелката си Бевърли. Кара нисан, който е купила на лизинг. Семейството й е от Иъри. Не знам колко заможни са били преди, но сега определено не са добре финансово. Елейн е на двайсет и три и се справя съвсем сама, но продължава да мечтае за по-хубав живот.
Джон си записа нещо и каза:
— Вчера разговарях с един от адвокатите на семейство Тейт. Бакстър е имал попечителски фонд, който му е осигурявал по шест хиляди месечно. Парите обаче никога не му стигали. Сумата щяла да нарасне с времето, но всички фондове на рода се контролират строго от един стар чичо. След смъртта на Бакстър фондът бил ликвидиран. На негово име се водят малко имоти, така че всяко финансово участие от страна на роднините му би се осъществило под формата на дарение. А тези хора не са известни с благотворителните си акции. Трудао ми е да си представя как връчват чек на една от бившите приятелки на Бакстър.
Майк кимна утвърдително.
— А Джоуи? — попита тя.
— Работи усилено и се опитва да издържа семейството си. Положението му е доста затруднено и се очертава да бъде такова още дълги години. Клиентът ми предпочита да държи Джоуи и Алън Строк настрана от всичко.
— Възхитена съм.
— Предлагаме две плащания. Едното сега, а другото след седем години, когато изтича давността на обвинението в изнасилване. В случай че забрави за инцидента и се откаже от съдебно дело, твоята клиентка ще получи солидно обезщетение. Ще й платим двайсет и пет хиляди долара сега, а през следващите седем години клиентът ми ще внася по десет хиляди на специална сметка. Така Елейн ще е получила общо сто хиляди долара, когато навърши трийсет години.
Майк продължаваше да го гледа хладнокръвно.
— Двайсет и пет хиляди е смешна сума — заяви тя.
— Той дори не разполага с толкова пари. Аз ще му ги дам.
— Не ни интересува кой плаща. Важна е единствено сумата.
— Не забравяй, че в момента нямате нито цент. Ако не постигнем споразумение, ще останете с празни ръце. При евентуален процес шансовете ви да спечелите са минимални.
— Тогава защо ни предлагате обезщетение?
— За да забравим случката. Стига, Майк. Нека веднъж завинаги приключим с тази история, за да могат децата ни да продължат напред. Кайл почти бе изтрил инцидента от паметта си. Та той работи по сто часа на седмица! Но ето че Джоуи се среща с Елейн, а Бакстър се появява от нищото, разяждан от гузна съвест, защото изведнъж си е спомнил всичко съвсем ясно. Това е лудост. Те са били просто няколко пияни хлапета.