— Нали са наясно, че нямат право на грешки?
— Спокойно. Ти как се чувстваш?
— Страхотно. Подготвили ли са заповед за арест?
— О, да. Обвинения в подслушване, изнудване и заговор. Доста пикантни неща. Чакат единствено теб.
— Мисълта, че ще заловят Бени, ме мотивира изключително много.
— Успех.
Рой изчезна. Новото куфарче имаше същите драскотини и визитна картичка. Кайл бързо го напълни с папки, бележници и химикалки, след което отиде да си сипе още кафе.
След дванайсет тягостни часа Рой се върна с второто куфарче. Кайл затвори вратата.
— Е? — попита той.
— Очакванията ни се оправдаха. Кутията представлява специален компютър, подобен на моделите в армията. Всичко е последна дума на техниката. Машината е конструирана изцяло за сваляне на файлове. Има два хард диска по 750 гигабайта. Достатъчно, за да изтеглиш цялата документация на тази фирма и на още няколко други. Софтуерът е изключително сложен. Специалистите от ФБР не бяха виждали такъв до момента. Имаме си работа с професионалисти, Кайл.
— Добре, че ми каза.
— Компютърът наистина излъчва радиосигнал, с който могат да те проследят.
— По дяволите! Значи трябва да сваля нещо?
— Опасявам се, че да. Сигналът не показва характера и количеството на свалените документи. Просто ще ги информира, че си в стаята и започваш с трансфера на данни.
— Мамка му!
— Ще се справиш, Кайл.
— Всички ми го повтарят.
— Знаеш ли къде ще се срещнете после?
— Не. Ще ми съобщят мястото, след като приключа. В случай че сваля документите, без да задействам някаква аларма, ще съобщя на Бени радостната новина, а той ще предложи място за среща. Смятам да вляза в стаята след час. Ще остана най-много до девет, независимо колко информация съм изтеглил. Ако имам късмет, ще напусна сградата към 21:15 часа.
— Ще чакам в кабинета. Моля те, обади ми се при първа възможност. Мисията е много вълнуваща, Кайл.
— Вълнуваща? По-скоро ужасяваща.
— Ще се справиш.
Рой отново смени куфарчетата и изчезна.
След като не спря да се взира в часовника си цели шейсет минути, Кайл начисли на „Трайлон“ един час изработено време и се подготви за действие. Разхлаби възела на вратовръзката и нави ръкавите на ризата си, стараейки се да изглежда небрежно. После слезе с асансьора до осемнайсетия етаж.
Шери Абни беше в стаята и той трябваше да я поздрави. Разхвърляната й маса подсказваше, че тя е прекарала часове там, и то без особен успех. Кайл избра най-отдалеченото работно място и седна. Шери оставаше с гръб към него.
Въпреки опасенията си Кайл се съмняваше, че някой от екипа ще забележи нещо странно в поведението му. Всички столове бяха обърнати към стените. Докато правеше справки, той виждаше само монитора, компютъра и стената зад тях. Опасността дебнеше от тавана, където бяха разположени видеокамерите. Все пак би предпочел да е сам в стаята.
След петнайсет минути Кайл реши да отиде до тоалетната. На излизане попита Шери:
— Да ти донеса ли кафе?
— Не, благодаря. Скоро приключвам.
Чудесно. Шери си тръгна в 20:30 ч. — кръгъл час, който улесняваше пресмятането на изработеното време. Кайл сложи върху компютъра един бележник и две химикалки — те лесно можеха да паднат на пода. После струпа няколко папки до монитора и създаде пълен хаос на работното си място. В 20:40 ч. той почука на заключената метална врата, която водеше към стаята с принтера, но не получи отговор. После почука на друга врата, зад която подозираше, че се намира Гант. Кайл го засичаше от време на време около помещението с компютрите и предполагаше, че работи наблизо. Отново никаква реакция. Пет минути по-късно Кайл реши да действа, преди в стаята да е влязъл някой друг адвокат. Той отиде до масата и уж случайно бутна бележника, който се намираше върху компютъра. Химикалките се разхвърчаха наоколо. Кайл изруга колкото се може по-силно и се наведе, за да събере предметите от земята. Намери едната химикалка, но не успя да открие другата и продължи да търси. Опипа пода, провери зад монитора, под стола и после пак зад компютъра. Там той внимателно пъхна малкия предавател в USB порта. В същия миг откри липсващата химикалка и я вдигна високо, така че да се види ясно на камерите. После зае отново мястото си и започна да щрака по клавиатурата. Пъхна бавно куфарчето под масата и натисна бутона.
Не се задействаха аларми и на екрана не изскочиха предупреждения за вируси. Гант не нахлу в стаята с въоръжена охрана. Нищо не се случи. Хакерът Кайл крадеше файлове със страхотна скорост. За девет минути прехвърли в синята кутия всички налични документи от категория А — писма, справки и стотици безобидни материали, които вече бяха предоставени на ЕПЕ и „Бартин“. Когато свърши с документите от тази категория, Кайл повтори процеса и ги свали отново. И така още няколко пъти.