— Разбира се, че е изчезнал — каза Кайл. — И няма да го хванете.
— Опитваме се.
— Какви документи свали, Кайл? — попита Рой.
— Само файлове от категория А. Прехвърлих ги пет-шест пъти. Не съм докосвал другите папки.
— И всичко мина добре?
— Поне докато бях в стаята.
— Кога започна с трансфера на данни? — попита Бълингтън.
— Към 20:45 ч.
— А кога се обади на Бени?
— Малко преди 22 ч.
Бълингтън се замисли за миг и установи очевидното.
— Бени е изчакал да получи сигнал и е дошъл в хотела, щом е разбрал, че сваляш файловете. Избягал е осемнайсет минути по-късно. Нещо не се връзва.
— Защото не познаваш Бени — заяви Кайл.
— Какво искаш да кажеш? — попита Бълингтън.
— Явно някой му е съобщил за малкия ни план. Не съм бил аз, нито моят адвокат. В случая сте замесени единствено ти, ФБР, мистър Уингейт и неговият екип от Министерството на правосъдието. В момента нямаме представа кой ни е издал и вероятно никога няма да узнаем. Независимо от всичко Бени е бил информиран и е решил да се подиграе с нас. Знаел е, че ще ви заведа при него. Всичко е било нагласено. Сигурно сега се е скрил наблизо, наблюдава как стотина федерални агенти претърсват хотела и се превива от смях.
Бълингтън се изчерви. Внезапно напусна стаята, за да се обади спешно по телефона.
— Успокой се, Кайл — каза тихо Рой.
Кайл сключи ръце на тила и се приведе напред. Продължаваше да придържа куфарчето между краката си. Затвори очи и се опита да разсъждава трезво, но не постигна особен резултат. Рой го изгледа, отиде до минибара и извади две бутилки вода.
— Трябва да поговорим — каза той и подаде едната бутилка на Кайл. — Необходимо е да вземем бързо решение.
— Добре. Какво ще правим с проклетото нещо? — попита Кайл и потупа куфарчето. — „Скъли“ не се нуждае от него, защото документите не са секретни. Все още не са загубили нищо. Техните файлове си остават недокоснати.
— ФБР ще го поиска като доказателство.
— Срещу кого?
— Срещу Бени.
— Срещу Бени? Бени изчезна, Рой. Чуй ме. Никога няма да го открият, защото е много по-умен от тях. Няма да го арестуват, нито ще го осъдят. В момента Бени най-вероятно се намира на борда на някой частен самолет и се чуди кой от петнайсетте фалшиви паспорта да използва.
— Не можем да бъдем сигурни.
— Защо не? Нима Бени не ни надхитри тази вечер? Той има редица високопоставени приятели. Може би не тук, в Ню Йорк, а във Вашингтон. Твърде много хора бяха замесени, Рой — и от ФБР, и от Министерството на правосъдието. Слуховете се разпространяват бързо. Планове, разрешителни, срещи по високите етажи, все повече въвлечени агенти. Допуснах грешка.
— Нямаше друг избор.
— Имах няколко алтернативи. Но явно съм избрал погрешната.
— Какво ще стане с работата ти в адвокатската фирма?
— И тя ще отиде по дяволите. Какво ще ме посъветваш? Все пак плащам за услугите ти, макар и да ползвам отстъпка.
Двамата се усмихнаха вяло. Рой отпи от водата, избърса устни с ръкава на ризата си и се приведе към Кайл. Агентите пазеха на вратата.
— Можеш да не казваш нищо. Просто отиди утре на работа и се дръж така, сякаш нищо не се е случило. Документите са на сигурно място. Не е изтекла информация от фирмата. Виж, Кайл, ти никога не си възнамерявал да предадеш каквото и да било на Бени. Беше принуден да свалиш някои файлове, за да улесниш ареста му. Което така и не се случи. Никой от фирмата не подозира. Ако разследването пропадне, никога няма и да разберат.
— Но планът ни беше да заловим Бени, да признаем всичко пред „Скъли“ и да помолим за прошка. Нещо от сорта на банков обирджия, който връща откраднатите пари и се извинява за стореното. Нашият случай е по-заплетен, разбира се.
— Искаш ли да останеш във фирмата, Кайл?
— Още в деня, когато влязох в кабинета ти, знаех, че ще напусна „Скъли и Пършинг“.
— Сигурно има начин да запазиш позицията си.
— Приех работата, защото Бени беше опрял пистолет в главата ми. Сега оръжието е друго, но поне се отървах от изнудвачите. Ако записът излезе наяве, ще се почувствам неловко, но нищо повече. Искам да се махна от фирмата.