Кайл се обади на Дъг Пекам, попадна на гласовата му поща и остави съобщение, че е болен от грип и не може да стане от леглото. После звънна на Дейл, която беше в среща. Повтори същото извинение. Едно от предимствата на взаимоотношенията между работохолици беше фактът, че те нямат време да мислят за дребните проблеми на колегите си. Щом си болен, пий си лекарствата и се наспи добре, но не идвай в офиса, за да не заразиш останалите.
Рой Бенедикт сякаш чакаше с ръка на телефона.
— Къде си, Кайл? — попита почти задъхано той.
— В Западното полукълбо. Всичко е наред. Ти как си?
— Добре. На сигурно място ли си?
— Да. Пазят ме поне четирима агенти, които нямат търпение да изпробват оръжията си. Някакви новини от нашия човек Бени?
— Не. До обяд ще са готови обвиненията, които включват и убийство. Ще обявят Бени за всеобщо издирване. Ти се оказа прав, Кайл. В апартамента ти имаше повече бръмбари, отколкото на полето. При това доста модерни. Най-нова технология на подслушване.
— Чувствам се поласкан.
— Намерили са предавател под задната броня на джипа ти.
— Не се бях сетил да проверя.
— Както и да е. В момента всички доказателства се представят пред голямото жури, така че срещу Бени ще бъде повдигнато тлъсто обвинение, ако допусне грешка и бъде заловен.
— Не бих разчитал на това.
— Говори ли с шефовете си?
— Оставих съобщение на Пекам. Излъгах, че съм пипнал грип. Няма да се усъмни поне за няколко дни.
— Значи никой не подозира какво се е случило?
— Не. Много е странно, Рой. Намирам се на хиляда и шестстотин километра от Ню Йорк и като погледна назад, не мога да повярвам с каква лекота откраднах файловете. Можех да сваля над четири милиона документи от базата данни и да ги предам на Бени или всеки друг престъпник. И да отида на работа, сякаш нищо не се е случило. Някой трябва да предупреди „Скъли“.
— Кой ще го направи?
— Аз самият. Искам да сваля този товар от плещите си.
— Нека го обсъдим утре. Цяла сутрин разговарях по телефона с Бълингтън. Той на два пъти спомена програмата за защита на свидетели. От ФБР настояват да те включат в нея. Притесняват се за теб, Кайл.
— Аз също, но чак пък защита на свидетели?
— Защо не? Ти смяташ, че няма да открият Бени, но те са на друго мнение. Ако въпреки всичко го изправят като подсъдим по редица обвинения, ти ще бъдеш основният им свидетел. Ако не си в състояние да се явиш в съдебната зала, всички усилия на правителството ще се окажат напразни.
Приятната сутрин на плажа започваше да губи очарованието си. Но в това нямаше нищо странно. Ситуацията отдавна бе излязла извън контрол.
— Трябва сериозно да помисля — заяви Кайл.
— Тогава започни още сега.
— Ще ти звънна по-късно.
Кайл облече новите шорти и една тениска, след което изяде две купички овесени ядки. Прочете „Пенсакола Нюз Джърнъл“ и „Ню Йорк Таймс“. В „Таймс“ не се споменаваше за вчерашната операция в хотел „Оксфорд“. Нищо чудно, помисли си Кайл. Инцидентът се бе случил късно вечерта, а и операцията се пазеше в тайна. Защо тогава търсеше подобна статия?
След като бе изял закуската си и бе прочел вестниците, Тод седна до него на кухненската маса.
— Трябва да спазваш някои правила — каза той с усмивка, но лицето му излъчваше твърдост.
— Каква изненада!
— Можеш да се обаждаш, но само от този телефон. Не бива да издаваш местонахождението си. Позволено ти е да се разхождаш на плажа, но ние ще вървим след теб.
— Шегуваш ли се? Нима очакваш да изляза на разходка, докато зад гърба ми дебне някой с автомат? Не е особено приятно.
Тод схвана шегата и се засмя.
— Няма да носим автомати, нито ще се набиваме на очи.
— Хора като вас винаги се набиват на очи. Мога да разпозная федерален агент от километри.
— Не трябва да се отдалечаваш от къщата.
— Колко време ще остана тук?
Тод сви рамене.
— Нямам представа.
— Какво е всичко това? Федерална защита или програма за защита на свидетели?
— Мисля, че е федерална защита.
— Не си сигурен ли, Тод? Я стига. Щом съм под федерална защита, значи съм заподозрян. Така ли е, Тод?