В един часа Кайл се обади на рецепцията и информира агентите, че смята да си ляга.
В неделя на обяд Кайл Макавой влезе за последен път в луксозния офис на „Скъли и Пършинг“. Придружаваха го Рой Бенедикт, мистър Марио Делано от ФБР и Дрю Уингейт от Министерството на правосъдието. Те отидоха в една заседателна зала на трийсет и петия етаж — поредното помещение, което Кайл не бе виждал до момента. Мъжете бяха посрещнати от шестима навъсени съдружници във фирмата, които се представиха набързо. Единствено Дъг Пекам демонстрира известна сърдечност към Кайл, но само за миг. Адвокатите от „Скъли“ седнаха от другата страна на масата подобно на вражеска армия, готова за битка — управляващият съдружник Хауард Мийзър, Пекам, Уилсън Ръш, който изглеждаше доста разстроен, пенсионираната легенда Ейбрахам Кинц и двама по-млади съдружници от Управителния съвет на фирмата, които Кайл виждаше за пръв път.
Предишната вечер Рой Бенедикт им бе изпратил резюме на приключенията на Кайл, дълго цели двайсет и пет страници. Шестимата съдружници несъмнено го бяха прочели повече от веднъж. Към него Рой бе прикрепил молбата за напускане на Кайл.
Мийзър даде начало на срещата с любезните думи:
— Мистър Макавой, приемаме единодушно молбата ви за напускане.
Не само че приемаха, но и бяха единодушни. Кайл кимна безмълвно.
— Прочетохме резюмето, подготвено от вашия адвокат — продължи Мийзър бавно и методично. — Останахме изумени и доста разтревожени. Трябва да ви зададем няколко въпроса. Предлагам да ги подредим по важност.
Всички около масата се съгласиха.
— Първият е как да постъпим с вас, мистър Макавой. Разбираме причините за кражбата, но това не променя нещата. Взели сте без разрешение секретни файлове на един от най-ценните ни клиенти. Би следвало да ви подведем под наказателна отговорност. Не мислите ли?
Кайл бе инструктиран да мълчи, освен ако Рой не му даде знак да отговори.
— Съществува такава възможност — призна Рой. — Но няма да постигнете кой знае какво. Фирмата не е загубила нищо.
— Фактът, че не сме загубили нищо, не изключва възможността за завеждане на съдебен иск, мистър Бенедикт.
— Технически погледнато, да. Но нека разсъждаваме практично. Кайл не е възнамерявал да предаде документите на врага. Той ги е взел с единствената цел да предотврати конспирация, която можеше да навреди сериозно на фирмата и клиента.
— ФБР няма да ви съдейства, в случай че се стигне до наказателно дело, мистър Мийзър — заяви Делано, тежката ръка на разузнаването.
— Нито Министерството на правосъдието — добави Уингейт.
— Благодаря — отвърна Мийзър. — Но не се нуждаем от помощта ви. Кражбата е щатско престъпление, а ние имаме добри контакти в местните институции. Въпреки това предпочитаме да не разглеждаме инцидента като криминално деяние. — Той акцентира върху думата „криминално“. — Ще спечелим малко, а рискуваме да загубим много. Последното, което желаем, е клиентите ни да се притесняват за сигурността си. Тази случка определено би предизвикала бурни реакции в пресата.
Уилсън Ръш не откъсваше очи от Кайл, но Дъг се бе втренчил в бележника си. Той присъстваше на срещата в ролята си на наставник на Кайл. А и в този злощастен момент фирмата се нуждаеше от повече хора, които да демонстрират нейната мощ. Кайл погледна към Дъг и се зачуди колко от шестимата съдружници ще начислят двойна тарифа на „Трайлон“ за това, че са повикани на работа в неделя.
Кайл се надяваше никога повече да не му се налага да изчислява изработеното си време, да поглежда непрекъснато часовника и да дели часовете на десети. Не искаше никога повече да се страхува дали е изработил по-малко от двеста часа на месец.
— Що се отнася до етичния кодекс — продължи Мийзър, — смятаме, че става дума за сериозна злоупотреба с доверието на клиента. Би трябвало да уведомим щатската дисциплинарна комисия.
Той замлъкна в очакване на ответна реакция.
— Мислех, че не искате случаят да добива публичност — каза Рой. — Подобни въпроси обикновено се разглеждат конфиденциално, но както знаем, често изтича информация. А ако Кайл бъде порицан или загуби правото си на адвокатска практика, данните ще влязат в обществения регистър. „Адвокат от «Скъли и Пършинг» губи разрешителното си заради кражба на секретни документи“. Нима искате в „Ню Йорк Лойър“ да излезе подобна статия?