Преди да го приемат в колежа, той прекарваше в кантората всеки вторник следобед, когато мистър Рандолф Уийкс се отбиваше с поредната доставка хранителни продукти — градински плодове и зеленчуци през пролетта и лятото и свинско, пилешко или дивеч през есента и зимата. Всеки вторник в пет часа през последните десет години мистър Уийкс неизменно изплащаше част от дълга си. Никой не знаеше със сигурност колко дължи или каква част е върнал, но мистър Уийкс определено смяташе, че трябва да се отплати на Джон Макавой. Преди време бе разказал на Кайл, че баща му, този блестящ адвокат, е извършил истинско чудо, отървавайки от затвора най-големия му син.
Макар и още тийнейджър, Кайл беше неофициалният адвокат на мис Брайли — луда старица, изгонена от всички адвокати в града. Тя кръстосваше улиците с дървен шкаф на колела и кашони, пълни с листове, които според нея красноречиво доказваха, че баща й, починал на 96-годишна възраст (тя все още подозираше, че са го убили), е пълноправен наследник на огромен парцел с богати залежи на въглища в Източна Пенсилвания. Кайл прочете повечето „документи“ и бързо стигна до извода, че жената е по-смахната, отколкото повечето юристи предполагаха. Въпреки това се съгласи да я представлява и изслуша търпеливо конспиративните й теории. Тогава той печелеше по четири долара на час и си заслужаваше всеки един цент. Баща му често го оставяше в приемната, за да отсява онези клиенти, които щяха само да му загубят времето.
С изключение на обичайните юношески мечти за изява в професионалния спорт, Кайл винаги бе знаел, че ще стане адвокат. Не беше сигурен в каква област ще специализира или къде ще работи, но когато напусна Йорк, за да следва в „Дюкейн“, той си даде сметка, че едва ли ще се завърне в родния си град. Джон Макавой споделяше същите опасения, но като всеки баща често си представяше колко горд би се почувствал, ако фирмата се преименува на „Макавой и Макавой“. Джон изискваше от сина си дисциплина и отлични оценки, но дори той се изненада от академичните успехи на Кайл в колежа и Юридическия факултет на Йейл. Когато синът му започна да ходи по интервюта в големите адвокатски компании, Джон определено имаше свое мнение по въпроса.
Кайл се обади на баща си и му съобщи, че ще пристигне в Йорк в петък късно следобед. Двамата се уговориха да вечерят заедно. Както обикновено, кантората беше пълна, когато Кайл се появи в 17:30 ч. Повечето адвокатски фирми затваряха рано в петък, а доста от адвокатите вече обикаляха баровете или се забавляваха в голф клуба. Джон Макавой работеше до късно, тъй като редица клиенти получаваха заплата в края на седмицата. Някои се отбиваха да му напишат чек за малки суми и да се информират относно хода на своите дела. Кайл не се бе връщал у дома цели шест седмици, от Коледа насам, и кантората му се стори още по-западнала. Мокетът плачеше за смяна. Рафтовете с книги съвсем се бяха изкривили. Баща му така и не успя да откаже цигарите. Затова пушенето на работното място бе позволено и в края на деня под тавана се носеше гъст облак дим.
Главната секретарка Сибил затвори рязко телефона, когато Кайл влезе в приемната. Тя скочи, извика и се хвърли в прегръдките му, като го притисна към огромния си бюст. Двамата се разцелуваха, толкова се радваха на срещата. Баща му бе уредил поне два развода на Сибил, а настоящият й съпруг също щеше да изхвърчи на улицата. Кайл бе научил подробностите по време на коледната ваканция. В момента фирмата разполагаше с три секретарки и двама адвокати. Кайл обиколи първо долния и после горния етаж, където бяха младите юристи. Поговори със служителите, докато те прибираха вещите си и подреждаха бюрата си. Шефът очевидно обичаше да работи до късно в петък, но останалите бяха уморени.
Кайл изпи една диетична сода в стаята за почивка и се вслуша в звуците на замиращия офис. Контрастът му се стори огромен. Тук, в Йорк, кантората бе пълна с приятелски настроени колеги, на които можеше да се разчита. Понякога темповете на работа бяха доста високи, но ситуацията никога не излизаше извън контрол. Шефът имаше добро сърце и всеки би го наел за свой адвокат. Клиентите бяха от плът и кръв, а адвокатите от конкурентните фирми — стари приятели. Този свят се различаваше коренно от жестоките улици на Ню Йорк.
За пореден път Кайл се запита защо досега не е разказал цялата история на баща си. Трябваше просто да излее всичко. Да започне с Елейн, нейните обвинения, ченгетата и разпитите. Преди пет години едва се бе сдържал да не изтича при баща си за помощ. Но впоследствие случаят бе забравен и Джон Макавой така и не научи за ужасния инцидент. Никой от четиримата — Кайл, Джоуи Бернардо, Алън Строк и Бакстър Тейт — не бе признал за случката пред родителите си. Разследването бе приключило, преди това изобщо да се наложи.