— Промених мнението си.
— Е, не е късно да го направиш повторно.
— Напротив.
— Но защо? Трябва да има причина.
— Просто не желая да прекарам три години в провинциална Вирджиния и да се мъча да науча испански, за да разбирам проблемите на хора, които дори пребивават незаконно тук.
— Съжалявам, но според мен това е страхотен начин да прекараш следващите три години. Не ти вярвам. Дай ми друга причина.
Джон избута назад кожения си стол и се изправи рязко. Кайл бе виждал тази реакция милиони пъти. Баща му обикаляше нервно и размахваше ръце, когато беше ядосан и обсипваше някого с въпроси. Беше негов стар навик от съдебната зала и Кайл не се изненада.
— Искам да спечеля малко пари.
— За какво? Нови играчки? Няма да ти остане време за тях.
— Смятам да спестя…
— О, разбира се. Животът в Манхатън е толкова евтин, че ще натрупаш цяло състояние. — Джон крачеше пред стената на своето самолюбие, отрупана с дипломи и снимки почти до тавана. — Не ти вярвам и не одобрявам идеята. — Бузите му почервеняха. Шотландският темперамент се разбуждаше.
Кайл си напомни, че трябва да запази спокойствие. Няколко груби думи можеха да влошат нещата. Щеше да преживее този малък спор, както бе оцелял и след предишните. Очакваше нападките скоро да приключат, за да си тръгне спокойно към Ню Йорк.
— Значи всичко е заради парите, така ли, Кайл? — попита Джон. — Възпитахме те в други ценности.
— Няма да позволя да ме обиждаш, татко. Вече взех решение и искам да го уважиш. Много бащи биха се зарадвали на подобна новина.
Джон Макавой спря да крачи из стаята и прекрати пушенето. Погледна красивото лице на единствения си син, този изключително зрял 25-годишен мъж, и реши да отстъпи. Кайл бе направил своя избор. Джон бе казал достатъчно. Рискуваше да прекрачи границата.
— Добре — заяви той. — Така да бъде. Достатъчно интелигентен си, за да знаеш какво правиш. Но аз съм твой баща и не мога да замълча, когато става въпрос за някое важно решение. Затова съм тук. А ако се издъниш отново, няма да ти спестя критиката.
— Не съм се издънил, татко.
— Не желая да се караме.
— Ще вечеряме ли? Умирам от глад.
— А аз имам нужда от питие.
Двамата се отправиха към италианския ресторант „Викторс“, посещаван от Джон всеки петък вечер, откакто Кайл се помнеше. Бащата поръча обичайното мартини, а синът се спря на сода с лимонов сок. Поръчаха спагети с кюфтенца и след второто мартини Джон поомекна. Почувства се поласкан от факта, че синът му ще работи в най-престижната адвокатска фирма в страната. Същевременно обаче продължаваше да се чуди на внезапната промяна в плановете му.
Само ако знаеше, повтаряше си наум Кайл. Болеше го, че не може да каже истината на баща си.
9
Кайл се успокои, когато майка му не вдигна телефона. Изчака почти до единайсет сутринта в събота, преди да й позвъни. Остави кратко съобщение, че се е отбил в Йорк по работа. Пати сигурно спеше или бе под въздействието на лекарства. Ако се чувстваше добре, вероятно се намираше в ателието, изцяло погълната от поредното си ужасно произведение, което човек едва ли можеше да види в някоя галерия. Посещенията при майка му бяха мъчителни. Тя рядко напускаше дома си и винаги отхвърляше предложенията на Кайл да се срещнат навън за кафе или обяд. Когато приемаше подходящата комбинация от медикаменти, Пати не спираше да говори и принуждаваше Кайл да разгледа последните й шедьоври. Сбъркаше ли дозировката, тя лежеше на канапето некъпана и несресана, често неутешима в своята тъга и отчаяние. Рядко го разпитваше за живота му — колежа, университета, любовните авантюри, плановете за бъдещето. Беше твърде погълната от своя малък тъжен свят. Сестрите близначки на Кайл живееха далеч от Йорк.
Той остави съобщението на телефонния й секретар, докато напускаше града, с надеждата, че Пати няма да му се обади скоро. Това наистина не се случи. Всъщност тя така и не върна обаждането, което не го изненада. Четири часа по-късно Кайл пристигна в Питсбърг. Джоуи Бернардо бе купил билети за хокейния мач между „Пенгуинс“ и „Сенатърс“ в събота вечер. Билетите бяха три на брой.
Срещнаха се в „Бумеранг“, любимия им бар от колежа. Кайл избягваше такива заведения, след като спря да пие (за разлика от Джоуи). Пътувайки към Питсбърг, той се надяваше да прекара една спокойна вечер със стария си съквартирант, но желанието му не се сбъдна.