От една страна, Кайл чувстваше, че поема вината на Джоуи. Той не бе докоснал Елейн въпросната нощ, но неговият живот и кариера бяха изложени на риск заради Бени Райт и проклетия запис. Не трябваше ли поне да уведоми Джоуи? От друга страна, не беше убеден, че е редно да му сервира всичко в този момент. Ако приемеше позицията в „Скъли и Пършинг“ и удовлетвореше желанията на Бени Райт, без да го заловят, съществуваше реален шанс видеозаписът да бъде забравен.
Часове по-късно, когато Блеър отиде до тоалетната по време на мача, Кайл предложи на Джоуи да се срещнат на закуска в неделя. Обясни му, че се налага да отпътува рано, и го помоли да се видят без Блеър. Вероятно Джоуи можеше да я остави да поспи.
Двамата се срещнаха в една закусвалня, която не съществуваше по време на следването му в „Дюкейн“. Блеър си бе останала у дома, а Джоуи призна, че има нужда от малко свобода.
— Голяма сладурана — изтъкна Кайл няколко пъти, чувствайки се гузен, че лъже. Не можеше да си представи да живее с такава досадница. Но трябваше да признае, че Блеър има страхотни крака — Джоуи винаги бе харесвал такива мацки.
Говориха си дълго за Ню Йорк — за работата в престижните компании, напрежението на големия град, спортните събития, общите познати, които живееха там, и така нататък. Постепенно Кайл насочи разговора към тайфата от „Бета“ и двамата се отдадоха на спомени. Посмяха се заедно на буйните си изпълнения в колежа. Вече бяха на двайсет и пет и щурите дни оставаха в миналото. Ето защо те с удоволствие потънаха в носталгия. На няколко пъти „случката с Елейн“ се канеше да изплува на повърхността и да предизвика някакъв коментар, но Джоуи не я спомена. Беше забравена.
Когато се разделиха, Кайл остана с убеждението, че Джоуи е погребал епизода завинаги. А и напоследък никой не го бе споменавал пред него.
Той пое на север по магистрала 80 и продължи на изток. Ню Йорк не беше далеч. Оставаха му няколко седмици сред уюта на академичния живот и после два месеца до последния голям изпит. В началото на септември Кайл щеше да постъпи в най-голямата юридическа компания в света. Заедно с него започваха още сто младши адвокати — интелигентни хлапета от престижни университети, изтупани в най-новите си дрехи. Нямаха търпение да се впуснат в блестяща кариера.
С всеки изминал ден Кайл се чувстваше по-самотен.
Беше самотен, но не и сам. Ни най-малко. Всяко негово движение в Йорк и Питсбърг се следеше внимателно от Бени Райт и бандата му. Някъде под изцапаната задна броня на червеното чероки се криеше малък магнитен предавател с размерите на портфейл. Беше свързан със захранването на левия стоп и излъчваше постоянен джипиес сигнал, който показваше накъде се движи колата. От своя кабинет в Долен Манхатън Бени проследяваше точното й местонахождение. Не се изненада от посещението на Кайл в Йорк, но срещата с Джоуи Бернардо му се стори далеч по-интригуваща.
Бени разполагаше с всякакъв вид джаджи — остарели и модерни, но до една високоефективни, тъй като обектите на наблюдение бяха обикновени граждани, а не истински агенти. Индустриалният шпионаж беше много по-лесен от военното и националното разузнаване.
Мобилният телефон на Кайл отдавна се подслушваше. Всички разговори се следяха. Момчето не бе споделило проблемите си с никого. Хората на Бени подслушваха също телефона на Оливия и на съквартиранта му Мич. Засега всичко вървеше по план.
Четяха имейлите му. Кайл пишеше средно по двайсет и седем на ден, повечето на правни теми.
Останалите опити за подслушване се оказаха далеч по-трудни. Един агент вечеря във „Викторс“ в Йорк, на пет-шест метра от Кайл и баща му, но не чу почти нищо. Друг успя да седне съвсем близо до него по време на мача на „Пенгуинс“, но отново без резултат. В „Бумеранг“ обаче една от звездите на Бени, 26-годишна блондинка с тесни джинси, се разположи в сепарето до Кайл, Джоуи и Блеър. Пи една бира в продължение на цели два часа и чете книга. По-късно докладва, че момичето е говорило неспирно, без да каже нищо съществено.
В общи линии Бени беше доволен от хода на събитията. Кайл почти веднага се отказа от благотворителната дейност във Вирджиния. Побърза да отиде в Ню Йорк, за да уточни нещата в „Скъли и Пършинг“. Срещаше се по-рядко с Оливия и поне за Бени беше очевидно, че връзката им отива към своя край.