Но внезапното пътуване до Питсбърг го притесняваше. Дали Кайл обмисляше да се довери на Джоуи? Или вече го бе направил? Възнамеряваше ли да се свърже с Алън Строк или Бакстър Тейт?
Бени подслушваше на подходящите места и изчакваше. Нае офис помещение от 180 квадратни метра в една сграда на Броуд Стрийт, на две преки от „Скъли и Пършинг“. Наемателят се казваше Фанчър Груп, млада финансова компания, регистрирана на Бермудските острови. Официалният й представител в Ню Йорк беше Арън Курц, познат като Бени Райт, и още десетина други личности с изрядни документи. От офиса на Бени се разкриваше идеална гледка към Броуд Стрийт. Само след няколко месеца той щеше да наблюдава как неговият човек Кайл влиза и излиза от новото си работно място.
10
Искът бе заведен във федералния съд на Ню Йорк, район Манхатън, в пет без десет в петък следобед. Моментът бе избран нарочно, за да не се вдига много шум около случая в пресата. Обичайните превантивни мерки. Човекът, подписал иска, беше известният адвокат Уилсън Ръш, старши съдружник в „Скъли и Пършинг“. През целия ден бе звънял на съдебния секретар. Накрая се бе уверил, че документите ще бъдат приети и вписани, преди съдът да затвори за уикенда. Като всички останали искове настоящият бе заведен по електронен път. Не беше необходимо служител от фирмата да носи дебела папка с документи до съдебната зала „Даниъл Патрик Мойнихан“ на Пърл Стрийт, за да се даде ход на процеса. От близо четирийсетте граждански дела, постъпили в съда същия ден, това беше най-сериозното, най-заплетеното и най-дългоочакваното. Двете замесени страни враждуваха от години и макар доста от скандалите да се отразяваха в медиите, повечето конфликтни точки бяха твърде деликатни, за да бъдат огласявани. Пентагонът, редица старши членове на Конгреса и дори Белият дом положиха неимоверни усилия да предотвратят делото, но всички опити се оказаха напразни. Поредната битка бе започнала и никой не очакваше бързо разрешение на проблема. Двете страни и техните адвокати щяха да се борят със зъби нокти в продължение на години, докато спорът си проправяше път през различни федерални инстанции, преди да попадне във Върховния съд за окончателно решение.
След като получи иска, съдебният секретар бързо прехвърли документите в секретна папка, за да предотврати изтичане на информация. Такива мерки се налагаха изключително рядко и бяха изпълнени по нареждане на главния съдия. Пресата щеше да получи кратко изложение на делото, подготвено по указанията на мистър Ръш. То също бе одобрено от съдията.
Ищецът беше „Трайлон Ерънотикс“, известна частна военна компания от Ню Йорк. Занимаваше се с проектиране и производство на бойни самолети от четири десетилетия. Ответникът се казваше „Бартин Дайнамикс“, публично военно дружество със седалище в Бетесда, щата Мериленд. „Бартин“ печелеше по 15 милиарда годишно от държавни поръчки — сума, която представляваше 95 процента от годишните приходи на компанията. Тя ползваше различни адвокати за своите нужди, но в най-сериозните спорове винаги разчиташе на „Ейджий, Поу и Епс“.
В момента „Скъли и Пършинг“ разполагаше с две хиляди и сто юристи и твърдеше, че е най-голямата фирма в света. За „Ейджий, Поу и Епс“ работеха двеста адвокати по-малко, но фирмата имаше повече представителства в чужбина и затова претендираше, че е най-голямата. Двата мастодонта губеха твърде много време да се съревновават помежду си. Хвалеха се със своя обем дейност, влияние, престиж, печалба, съдружници и всичко останало, което би им осигурило преднина пред конкурента.
Ябълката на раздора беше новата разточителна идея на Пентагона да конструира свръхзвуковия бомбардировач Б-10, ултрамодерен самолет, за който армията мечтаеше от десетилетия. Преди пет години военновъздушните сили обявиха конкурс сред най-престижните военни компании за проектирането на Б-10, който да замести остарялата ескадрила от Б-52 и Б-22 и да служи на армията чак до 2060 г. „Локхийд“, най-голямата сред компаниите, се смяташе за фаворит в конкурса, но беше бързо изпреварена от смесеното дружество, съставено от „Трайлон“ и „Бартин“. Консорциум от британски, френски и израелски фирми също участваше в него, макар и с по-малък дял.
Възнаграждението си струваше усилията. Военните обещаха да платят на победителя първоначална сума от десет милиарда долара, за да разработи революционната технология и да построи прототипа. После щяха да му поръчат между 250 и 450 бомбардировача Б-10 за следващите трийсет години. Общата стойност на договора възлизаше на около 800 милиарда долара, което го превръщаше в най-мащабната поръчка в историята на Пентагона. Очакваните преразходи надхвърляха всякакви изчисления.