„Трайлон“ и „Бартин“ представиха възхитителен проект. Техният Б-10 можеше да излети от всяка база в Съединените щати, зареден със същото количество бомби като Б-52, да развие скорост от 12 230 километра в час, или Mach 10, и да ги пусне от другата страна на земното кълбо само след час. Летеше по-бързо и по-високо от всички съществуващи средства за отбрана. След като се освободеше от своя товар, Б-10 се завръщаше в изходната база, без да презареди гориво във въздуха или на земята. Бомбардировачът буквално прескачаше границата на атмосферата. Първо се издигаше до четирийсет хиляди метра и навлизаше в стратосферата. Там изключваше двигателите си и се потапяше отново в атмосферата. Щом попаднеха в нея, въздушнореактивните двигатели пак се задействаха и изстрелваха самолета обратно до четирийсет хиляди метра височина. Цялото действие, наподобяващо подскачането на плосък камък по водна повърхност, се повтаряше няколко пъти, преди Б-10 да стигне до крайната си цел. Полетът от Аризона до Азия изискваше около трийсет потапяния на Б-10 в атмосферата — едно на всеки деветдесет секунди. Двигателите не работеха непрекъснато и затова бомбардировачът изразходваше значително по-малки количества гориво. Тъй като Б-10 напускаше атмосферата и навлизаше в студените слоеве на космоса, не съществуваше опасност от прегряване.
След три години, посветени на интензивни и често напрегнати проучвания, военновъздушните сили съобщиха, че са избрали предложението на „Трайлон“ и „Бартин“. Новината не се разгласи публично, защото проектът беше безбожно скъп, а страната водеше две войни. Пентагонът реши, че не е особено мъдро да оповестява амбициозния си план. Военновъздушните сили положиха огромни усилия да омаловажат програмата за разработване на Б-10, но опитите им се оказаха чиста загуба на време. Веднага щом победителят стана ясен, на всички фронтове избухнаха скандали.
„Локхийд“ се оттегли със своите сенатори, лобисти и адвокати. Дългогодишните конкуренти „Трайлон“ и „Бартин“ почти веднага се хванаха за гушите. Перспективата за толкова голяма печалба сложи край на всякакво желание за сътрудничество. Двете компании въвлякоха политици и лобисти в битката за лъвския пай. Британските, френските и израелските фирми отстъпиха на заден план, но не се оттеглиха напълно.
Както „Трайлон“, така и „Бартин“ предявиха претенции за собственост върху проекта и технологията. Опитите за помирение имаха временен успех и впоследствие се провалиха. „Локхийд“ търпеливо изчакваше своя шанс. Пентагонът заплаши, че ще анулира договора и ще обяви нов конкурс. Конгресмените свикваха срещи. Губернаторите настояваха за откриване на нови работни места и икономическо развитие. Журналистите пишеха дълги материали по случая. Гражданските сдружения, следящи разходите на правителството, протестираха срещу Б-10, все едно беше совалка до Марс.
Адвокатите мълчаливо се подготвяха за битката в съдебната зала.
Два часа след завеждане на делото Кайл видя, че то е регистрирано на уебсайта на федералния съд. Той седеше зад бюрото си в редакцията и пишеше дълга статия на компютъра. От три седмици проверяваше всички дела, заведени в щатските и федералните съдилища на Ню Йорк. По време на първата им злополучна среща Бени бе споменал за предстоящо колосално дело в Ню Йорк, към което Кайл щеше да бъде зачислен. В последвалите разговори Кайл многократно се опита да извлече повече информация относно процеса, но Бени всеки път отвръщаше: „Ще поговорим по-късно.“ Странното беше, че в интернет фигурираше единствено името на делото, както и координатите на Уилсън Ръш, неговият адвокатски номер и фирмата, за която работи. Папката бе обозначена с надпис „СЕКРЕТНО“ и Кайл не успя да разгледа съдържанието й. През последните три седмици никое друго дело, заведено в съда на Ню Йорк, район Манхатън, не бе засекретено по подобен начин.
Нещата изглеждаха съмнителни.
Той потърси в интернет информация за „Ейджий, Поу и Епс“ и разгледа огромния им списък с корпоративни клиенти. Фирмата представляваше „Бартин Дайнамикс“ от началото на осемдесетте.
Кайл забрави за купищата работа, струпана на бюрото и около стола му, и потъна в мрежата. Въведе думата „Трайлон“ и скоро попадна на проекта за свръхзвуковия бомбардировач Б-10 и проблемите, произлезли от него. Очевидно неприятностите продължаваха.