Кайл затвори вратата на малкия си кабинет и провери дали принтерът е зареден с достатъчно хартия. Беше петък, към осем вечерта, и въпреки че сътрудниците на списанието често оставаха до късно в офиса, екипът си бе тръгнал за пролетната ваканция. Той разпечата цялата налична информация за „Трайлон“ и „Бартин“ и зареди още хартия. Намери десетки статии от вестници и списания, описващи провала на Б-10. Принтира всички и прочете по-сериозните материали.
След това Кайл откри над сто военни уебсайта. Един от тях, специализиран в технологии на бъдещето, съдържаше информация за Б-10. Кайл провери архива на всички дела, за да разбере колко пъти „Скъли и Пършинг“ е представлявала „Трайлон“ в съда, и направи същото с „Ейджий, Поу и Епс“ и „Бартин“. Часове наред Кайл се рови в интернет. Колкото по-дебела ставаше папката с документи, толкова по-зле се чувстваше той.
Съществуваше вероятност да е тръгнал по следите на погрешното дело. Не можеше да знае със сигурност, преди да получи потвърждение от Бени. Но в случая не оставаше много място за съмнение. Съвпаденията бяха очевидни. Ставаше дума за милиарди долари, точно както бе казал Бени. Двете корпорации бяха стари конкуренти, а адвокатските фирми се мразеха.
Военни тайни. Кражба на технологии. Индустриален шпионаж. Чуждо разузнаване. Заплахи за съд и наказателно преследване. По всичко личеше, че става дума за мръсна игра с огромни размери, а той, Кайл Макавой, трябваше да се забърка в цялата каша.
През последните седмици често се бе питал кое дело би заслужавало високите разходи, свързани с такъв сложен шпионаж. Причините за спора между две вражески корпорации, борещи се за колосални суми, можеха да са многобройни. Беше предположил, че се касае за някое нарушение на закона за защита на конкуренцията, патентен спор или конфликт между две фармацевтични компании за правата върху поредното хапче за отслабване. Но ето че в този момент пред очите му се разкриваше възможно най-ужасният сценарий. Фирмите искаха да се докопат до златната поръчка на Пентагона, в която бяха намесени секретни технологии, воюващи политици, безскрупулни бизнесмени и други. Списъкът беше дълъг и обезкуражаващ.
Защо не можеше просто да се върне в Йорк и да започне работа в адвокатската кантора на баща си?
В един през нощта Кайл прибра бележниците в раницата си и за няколко секунди изпълни безполезния ритуал по разчистване на бюрото. Огледа се, изгаси осветлението, заключи вратата и за пореден път осъзна, че всеки опитен агент би могъл да влезе вътре. Не се съмняваше, че Бени и неговата банда вече са били там с бръмбари, кабели, микрофони и всякакви други джаджи, за които дори не смееше да си помисли.
Знаеше също, че го наблюдават. Въпреки изричното му желание да го оставят на мира Кайл усещаше, че го следят. Беше ги видял няколко пъти. Справяха се добре, но допускаха грешки. Номерът е да се преструвам, че изобщо не ги забелязвам, повтаряше си той. Просто ще играя ролята на наивен и безгрижен колежанин, който се разкарва из университета и зяпа момичетата.
Кайл не промени своите навици, маршрути или места за паркиране. Обядваше в един и същ ресторант почти всеки ден. Не смени и кафенето, в което се срещаше с Оливия след лекции. С малки изключения прекарваше времето си в университета или вкъщи. Тъй като навиците му оставаха непроменени, действията на неговите преследвачи станаха по-предсказуеми. Те се отпуснаха, защото Кайл беше твърде лесна мишена. Невинният студент буквално ги приспиваше и когато сетивата им се притъпяваха, ги хващаше в крачка. Той бе виждал един от преследвачите цели три пъти — мъж с червендалесто лице и различни на вид очила и мустаци, които ту се появяваха, ту изчезваха.
В антиквариата книжарница близо до университета Кайл започна да си купува евтини шпионски романи. Вземаше по един всеки път и го слагаше в раницата си. Щом приключеше с него, го изхвърляше в някое кошче в университета и си избираше друг.
Той предполагаше, че всичките му средства за комуникация са под наблюдение. Беше сигурен, че мобилният телефон и лаптопът му се следят. Имейлите, които изпращаше до Джоуи Бернардо, Алън Строк и Бакстър Тейт зачестиха, но съобщенията представляваха кратки поздрави без конкретно съдържание. Действаше по същия начин и с други колеги от „Бета“ под предлог, че иска да поддържа по-интензивна връзка с приятелите си. Обаждаше им се веднъж седмично, за да си поговорят за спорт, училище и кариери.
Ако Бени действително го подслушваше, нямаше да открие и следа от подозрение у Кайл. Кайл съзнаваше, че ако иска да оцелее през следващите седем години, трябва да мисли и да действа като своите противници. Все някак щеше да намери изход от ситуацията.