Бени отново се появи на хоризонта. В събота двамата се видяха в една арабска закусвалня в северната част на града, за да хапнат по един сандвич. Той бе обещал да идва веднъж на всеки две седмици, докато Кайл не завърши през май. Когато Кайл го попита защо посещенията са необходими, Бени скалъпи плоското обяснение, че не бива да губят връзка.
С всяка изминала среща Бени ставаше по-дружелюбен. Щеше да си остане безскрупулен наемник, но сякаш му се искаше да разведри обстановката. Казваше, че, така или иначе, са принудени да прекарват дълги часове заедно. Кайл се мръщеше на думите му. Нямаше намерение да се впуска в сладки приказки.
— Имаш ли планове за пролетната ваканция? — попита Бени, докато разгъваха сандвичите си.
— Ще работя — отвърна Кайл. Ваканцията беше започнала предишния ден и половин Йейл бе заминал за Южна Флорида.
— Я стига. Няма ли да прекараш последната си ваканция на плажа?
— Не. Следващата седмица заминавам за Ню Йорк. Ще си търся жилище.
Бени го погледна изненадано и каза:
— Можем да ти помогнем.
— Вече го обсъдихме, Бени. Нямам нужда от помощта ти.
Двамата отхапаха големи парчета от сандвичите си и мълчаливо ги сдъвкаха.
— Някакви новини по делото? — попита накрая Кайл.
Бени побърза да поклати глава. Нищо.
— Вече заведено ли е? — продължи Кайл. — Разкажи ми за него.
Бени прочисти гърлото си и отпи глътка вода.
— Следващата седмица. Нека се срещнем в Ню Йорк. Там ще те въведа в случая.
— Умирам от нетърпение.
Продължиха да се хранят мълчаливо.
— Кога е изпитът за правоспособност? — поинтересува се Бени.
— През юли.
— Къде?
— В Ню Йорк. Някъде в Манхатън. Но не го очаквам с нетърпение.
— Ще се справиш. Кога ще научиш резултатите?
Бени знаеше датите и точните места, на които се провеждаха изпитите в Ню Йорк. Беше му известно и кога излизат оценките в интернет. Знаеше какво се случва с новопостъпилите във фирмата, ако ги скъсаха. Знаеше всичко.
— В началото на ноември. Да не си завършил право?
Лека усмивка, почти кикот.
— О, не. Винаги съм се опитвал да избягвам адвокатите. Но понякога работата ми налага обратното.
Кайл се вслуша внимателно в акцента. На моменти се появяваше, но после пак изчезваше. Той си помисли за израелците и лекотата, с която изучават чужди езици, особено в Мосад и армията.
За пореден път Кайл се запита кой е човекът срещу него.
Пет дни по-късно те се видяха в хотел „Риц-Карлтън“ в Долен Манхатън. Кайл попита Бени дали има офис в града, или винаги работи в хотелски стаи. Така и не получи отговор. Преди срещата Кайл бе разгледал четири апартамента в Сохо и Трайбека. Най-евтиният струваше 4200 долара на месец и беше с площ от седемдесет и пет квадратни метра, но в сградата нямаше асансьор. Наемът на най-скъпия възлизаше на 6500 долара. Той заемаше деветдесет квадрата в един ремонтиран склад. Независимо от цената Кайл държеше да живее сам. Животът му щеше да е достатъчно сложен и без да дели жилището си с друг. Освен това Бени не одобряваше идеята за съквартирант.
Хората на Бени проследиха Кайл и брокера в Долен Манхатън и научиха с точност местонахождението на апартаментите. Преди Кайл да пристигне в хотела, агентите се обадиха на същия посредник, за да го разпитат за жилищата и да си уредят час за оглед. Кайл имаше свободата да избира сам дома си, но преследвачите щяха да претършуват из основи мястото, преди той да се нанесе.
На масичката в хотелската стая Бени бе приготвил дебела папка с документи.
— Делото е заведено миналия петък — започна той. — Във федералния съд в Манхатън. Ищецът е компания на име „Трайлон Ерънотикс“, а ответникът е фирма „Бартин Дайнамикс“.
Кайл попи думите, без да смени изражението си. Проучванията му по случая и страните в процеса обхващаха три дебели бележника, дълги над две хиляди страници, и растяха с всеки изминал ден. Беше наясно, че не знае колкото своето приятелче Бени, но вече знаеше доста.
А Бени знаеше, че той знае. С помощта на компютърните си специалисти в удобния офис на Броуд Стрийт държеше под око лаптопа на Кайл и настолния му компютър в редакцията. Наблюдаваше ги непрекъснато. Когато Кайл отваряше лаптопа си вкъщи, за да напише имейл на своя професор, Бени знаеше. Когато разработваше даден юридически казус, Бени знаеше. Когато преглеждаше заведените дела в Ню Йорк и се ровеше из мръсното минало на „Трайлон“ и „Бартин“, Бени знаеше.