— Спомням си доста добре.
— Не съм срещал толкова разкрепостено и агресивно момиче. Затова се шокирахме, когато ни обвини в изнасилване.
— Полицията бързо загуби интерес поради същата причина.
— Точно така. Има и още нещо. Малка подробност, която не присъства на видеозаписа. Вечерта преди партито с Алън и още няколко души ходихте на мач на „Пайрътс“. Сещаш ли се?
— Да.
— Тогава Елейн дойде за пореден път вкъщи. Направихме тройка. С нея и Бакстър. А само ден по-късно, при абсолютно същите обстоятелства, тя губи съзнание и впоследствие решава, че е била изнасилена.
— Не си спомням.
— Не беше нещо важно, докато Елейн не се оплака. С Бакстър решихме да премълчим историята, защото се страхувахме да не претендира, че сме я изнасилили два пъти. Ето защо забравихме за случилото се. Но когато полицаите ни притиснаха, трябваше да им кажем. След като разбраха, те се оттеглиха и всичко приключи. Изнасилване нямаше.
Малка костенурка доплува до близкия дънер и сякаш впери очи в тях. Двамата се загледаха в нея и дълго мълчаха.
— Бакстър и Алън знаят ли за записа? — попита накрая Джоуи.
— Още не. Достатъчно трудно ми беше да се доверя на теб.
— Страшно съм ти благодарен.
— Съжалявам. Имам нужда от подкрепа.
— За какво?
— Не знам. В момента просто трябва да поговоря с някого.
— Какво искат тези хора?
— Нещата са съвсем прости. Планът е да ме внедрят като шпионин в адвокатската фирма. Очакват да им предоставям поверителна информация, която ще бъде използвана от конкуренцията за спечелване на голямо съдебно дело.
— Наистина звучи просто. Какво ще стане, ако те хванат?
— Ще ми отнемат разрешителното и ще ме осъдят на пет години затвор. Не федерален, а щатски.
— Само това ли?
— Ще бъда разорен, унижен и какво ли още не.
— Май се нуждаеш не само от приятел.
Костенурката се придвижи до брега и изчезна сред корените на едно изсъхнало дърво.
— По-добре да се връщаме — заяви Кайл.
— Трябва да поговорим пак. Нека обмисля ситуацията.
— Ще се измъкнем отново по-късно.
Те тръгнаха обратно към лагера по брега на реката. Слънцето се бе скрило зад планината и нощта се спускаше бързо. Клем разпали въглищата и добави малко дърва. Младежите се събраха около огъня, взеха си по бира и се впуснаха в приказки. Кайл попита дали някой е говорил с Бакстър. Носеха се слухове, че семейството му го е изпратило в добре охранявана клиника, но не се знаеше със сигурност. Никой не се бе чувал с него от три седмици. Момчетата подеха стари истории за Бакстър. Джоуи мълчеше, очевидно угрижен.
— Да нямаш проблеми с приятелката? — попита го Клем.
— Не, просто ми се спи.
Към 21:30 ч. всички оклюмаха. Бирата, слънцето и храната най-после оказаха своето влияние. След като Клем разказа поредния дълъг и безинтересен виц, те се отправиха към спалните си чували. Кайл и Джоуи щяха да спят в една палатка. Докато оправяха надуваемите си дюшеци, Клем се провикна:
— Не забравяйте да проверите за змии.
После се засмя и те предположиха, че това е поредният му опит да се пошегува. Десет минути по-късно той захърка. Шумът на реката скоро приспа всички.
В 3:20 ч. Кайл погледна часовника си. След три тежки седмици, прекарани в подготовка за изпита, не спеше добре. Фактът, че лежеше на земята, определено не му помогна.
— Буден ли си? — прошепна Джоуи.
— Да. Предполагам и ти.
— Не мога да заспя. Да отидем да поговорим.
Те внимателно разкопчаха ципа на палатката и се измъкнаха от лагера. Кайл водеше, осветявайки пътя напред, и се оглеждаше за змии. По едно време пътеката стана камениста. След няколко минути двамата спряха пред огромен камък. Кайл изгаси фенера и очите им постепенно се приспособиха към мрака.
— Да започнем отначало — предложи Джоуи. — Опиши ми отново записа.
Филмът се бе запечатал в съзнанието на Кайл и той възпроизведе безпроблемно всеки аспект от него — точния час на сцените, местонахождението на камерата, ъгъла на снимане, участниците, появата на ченгетата и Елейн Кийнан. Джоуи го изслуша за втори път, без да продума.