— Добре, Кайл — заяви накрая той. — Знаеш за записа още от февруари. Имал си достатъчно време да помислиш. Чувствам се адски объркан. Какво предлагаш да направим?
— Вече взех най-важното решение. Сега съм официален служител на „Скъли и Пършинг“ и по някое време ще трябва да се захвана с мръсната работа. Но държа да знам две неща. Първото засяга Елейн. Разбрах къде живее, но искам да науча в какво състояние се намира в момента. Ще тръгне ли да рови из миналото, или е решила да продължи напред? Доволна ли е от сегашния си живот, или продължава да мисли за случилото се? Бени твърди, че е наела адвокат и търси справедливост. Дори да е така, трябва да узная истината.
— Защо?
— Защото Бени е професионален лъжец. Налага се да разбера дали Елейн все още е ядосана, или просто желае да разори всички ни и най-вече Бакстър. Това може да повлияе на поведението ми във фирмата.
— Къде е тя?
— Знам само, че живее в Скрантън. За две хиляди долара можем да наемем частен детектив, който да ни предостави повече информация. Готов съм да поема разходите, но няма как да се свържа с него, защото ме следят.
— Значи искаш аз да го направя?
— Да. Но трябва да внимаваш. Никакви телефони или имейли. В Питсбърг има един известен детектив. Офисът му е близо до твоята работа. Ще ти дам парите, за да му платиш, а той ще направи необходимото разследване. Никой няма да разбере.
— А след това?
— Искам да знам кой е Бени и за кого работи.
— Желая ти късмет.
— Знам, че няма да е лесно. Вероятно защитава интересите на конкурентна адвокатска фирма или клиент, замесен в голям съдебен процес. Не е изключено да е агент на американското или някое чуждо разузнаване. Щом ме принуждават да шпионирам, аз трябва да разбера за кого го правя.
— Много е рисковано.
— Рисковано, но осъществимо.
— Как по-точно?
— Все още не съм измислил.
— Страхотно. Предполагам обаче, че съм част от бъдещия ти план.
— Нуждая се от помощ, Джоуи. Няма към кого да се обърна.
— Имам по-добра идея. Защо не се свържеш с ФБР? Кажи им, че тази отрепка те принуждава да крадеш фирмени тайни.
— Повярвай, и такъв вариант ми мина през главата. Разсъждавах над него с часове, но идеята не ми хареса. Повече от ясно е, че Бени ще използва записа. Ще изпрати копие до полицията в Питсбърг и до Елейн и нейната адвокатка, придружено със съвети как да нанесат максимална вреда на нас двамата, Алън и Бакстър. После ще го качи в интернет и записът ще стане неизменна част от живота ни. Нима искаш Блеър да разбере?
— Не.
— Този тип е безскрупулен, Джоуи. Професионален шпионин с неограничени финансови възможности и достатъчно човешки ресурси, за да постигне целите си. Ще ни се надсмива от някое скришно място, където ФБР няма да може да го открие.
— Щом е толкова недосегаем, по-добре не го закачай.
— Няма да действам необмислено. Виж, Джоуи, има шанс да оцелея. Ще върша мръсната работа няколко години и когато вече не съм им нужен, Бени ще изчезне. Дотогава ще съм нарушил всеки етичен принцип и закон в страната, но ще бъда свободен.
— Звучи ужасно.
Джоуи имаше право. Кайл се замисли върху собствените си думи и осъзна колко абсурдно е всичко. Бъдещето му не вещаеше нищо добро.
Те разговаряха в продължение на два часа. После настъпи утрото. И за миг не помислиха да се върнат в палатката. На билото беше по-прохладно.
Старият Джоуи щеше да се хвърли в битката със страхотен ентусиазъм. Новата му версия обаче действаше предпазливо. Очакваше го сватба и съвместен живот с Блеър. Вече си бяха купили апартамент и Джоуи твърдеше съвсем открито, че обзавеждането му доставя удоволствие. Откога Джоуи Бернардо се радваше на подобни неща?
За закуска имаше бъркани яйца с лютив сос и бекон с лук. Клем приготви храната на огъня, а останалите разтуриха лагера и натовариха багажа на лодката. Към осем часа потеглиха по спокойните води на Ню Ривър без определена цел.
След месец в големия град Кайл се любуваше на чистия въздух и природата. Завиждаше на стария Клем, който водеше скромен живот в планината. Клем плаваше по тези води от двайсет години и се наслаждаваше на всеки миг. Какво спокойствие! Кайл копнееше да бъде на негово място.