— Не познавам мъж на име Бени Райт. Може и да сме се виждали, но не помня. Все пак са минали пет години от несъстоялия се инцидент.
Агентите потънаха в размишления, без да свалят очи от него. Кайл очакваше и двамата да кажат, че лъже, но накрая Гинярд заяви:
— Е, инспектор Райт е в града и иска да ви види след час.
— Още една среща?
— Ако нямате нищо против. Няма да трае дълго, а и по всяка вероятност ще се разминете с обвинението.
— Обвинение в какво?
— В изнасилване.
— Нямаше никакво изнасилване. Полицията в Питсбърг го установи преди пет години.
— Изглежда, момичето пак се е появило на хоризонта — каза Гинярд. — Стъпила е отново на краката си, подлагайки се на интензивна терапия. Освен всичко си е наела и адвокатка.
Тъй като Гинярд не зададе въпрос, нямаше нужда от отговор. Кайл инстинктивно се свлече надолу с няколко сантиметра. Погледна към бара и празните столове. После се втренчи в телевизора. Даваха колежански мач и трибуните бяха пълни с крещящи студенти. Кайл се запита какво изобщо прави там.
Не спирай да говориш, каза си той. Но не издавай нищо.
— Може ли да задам един въпрос?
— Разбира се.
— Щом обвинението е изготвено, как ще го спрете? Какъв е смисълът на този разговор?
— Замразено е със съдебна заповед — обясни Гинярд. — Инспектор Райт твърди, че прокурорът има предложение за вас. Отправено е от адвоката на жертвата и ще ви помогне да се спасите от цялата каша. Ако играете по правилата, обвинението никога няма да излезе наяве.
— Пак не разбирам. Може би трябва да се обадя на баща ми.
— Вие решавате, но ако сте достатъчно умен, ще изчакате разговора с Райт.
— Защо не ми прочетохте правата?
— Това не е разпит — каза Плант накрая. — Нито разследване. — Той се пресегна към сандвича с риба тон и извади един мазен картоф.
— А какво, по дяволите?
— Среща.
Гинярд прочисти гърлото си, облегна се назад и продължи.
— Става въпрос за щатско престъпление, Кайл. Наясно сме с проблема. По принцип не бихме се месили, но тъй като в момента сте в Кънектикът, а обвинението е в Пенсилвания, момчетата от Питсбърг ни помолиха да уредим следващата среща. После се оттегляме.
— Продължавам да не разбирам.
— Я стига. Такъв блестящ юридически ум. Едва ли сте толкова глупав.
Настъпи дълго мълчание, през което тримата обмисляха следващия си ход. Плант лапна втори картоф, но не изпускаше от очи Кайл. Гинярд отпи от кафето, направи кисела гримаса и продължи да се взира в събеседника си. Флиперите затихнаха. В заведението бяха останали единствено четиримата агенти, барманът, изцяло погълнат от мача, и Кайл.
Накрая Кайл се облегна на масата, приближи се до диктофона и каза:
— Нямаше изнасилване или друго престъпление. Не съм направил нищо нередно.
— Добре, говорете с Райт.
— Той къде е?
— В десет часа ще бъде в „Холидей Ин“ на Соу Мил Роуд, стая двеста двайсет и две.
— Идеята не ми харесва. Имам нужда от адвокат.
— Едва ли — каза Гинярд и се доближи на педя от главата на Кайл. — Вижте, знам, че не ни вярвате, но е по-добре първо да говорите с Райт. По дяволите, може да се обадите на някой адвокат или на баща си в полунощ. Или утре. Ако реагирате прекалено остро сега, последствията ще бъдат катастрофални.
— Тръгвам си. Разговорът свърши. Изключете диктофона.
Никой не посегна към устройството. Кайл го изгледа, наведе се и рече с отчетлив глас:
— Говори Кайл Макавой. Часът е двайсет и петдесет. Няма да кажа нищо повече. Не съм правил никакви изявления до момента. Излизам от „Бъстърс Дели“.
Кайл стана и почти се измъкна от сепарето, когато Плант изтърси:
— Той разполага с видеозаписа.
Един мощен ритник в слабините едва ли щеше да има същия ефект. Кайл се хвана за червената облегалка. Стори му се, че ще припадне. Седна бавно, взе някаква пластмасова чаша и отпи голяма глътка вода. Устните и езикът му бяха пресъхнали и течността не помогна особено.
Видеозаписът. Говореше се, че някой от пияните младежи, присъствали на партито, е направил запис с телефона си. Заснел как момичето лежи голо на канапето, неспособно да помръдне заради изпития алкохол. На записа се виждали няколко студенти от братството „Бета“, струпани около момичето. Някои вече били голи, други се събличали. Кайл си спомняше смътно сцената, но не бе гледал филма. В „Бета“ се говореше, че той е унищожен. Ченгетата в Питсбърг напразно се бяха опитали да го открият. Записът бе изчезнал и бе потънал в забрава, дълбоко сред тайните на братството.