Прилошаваше му при мисълта, че трябва да се върне в Ню Йорк. Беше 6 юли и до изпита оставаха три седмици. След два месеца той щеше да започне работа в „Скъли и Пършинг“.
14
Вторник, 2 септември, осем сутринта. Сто и трима добре облечени и силно развълнувани младши адвокати пиеха кафе на четирийсет и четвъртия етаж в офиса на фирмата. След като се регистрираха и получиха значки с имената си, те започнаха да разговарят нервно, да се представят и да се оглеждат за познати лица. В 8:15 ч. се отправиха към голямата заседателна зала, като на влизане им бяха раздадени дебели бележници с логото на „Скъли и Пършинг“, напечатано с плътен готически шрифт. Те съдържаха обичайната информация — история на компанията, имена на управителите, подробно представяне на фирмената политика, формуляри за здравно осигуряване и т.н. В раздел „Други“ имаше статистика за новопостъпилите адвокати: мъже — 71, жени — 32, бели — 75, чернокожи — 13, латиноамериканци — 7, азиатци — 5, други — 3, протестанти — 58, католици — 22, евреи — 9, мюсюлмани — 2, без религиозна принадлежност — 12. Под името на всеки бе добавена черно-бяла портретна снимка и кратка биография. Бръшляновата лига преобладаваше, но имаше и доста представители на други елитни учебни заведения — Джорджтаун, Станфорд, „Дюк“ и университетите в Ню Йорк, Мичиган, Тексас, Чикаго, Северна Каролина и Вирджиния. Липсваха второкласни университети.
Кайл се присъедини към групата от Йейл и отвори бележника. Четиринайсет възпитаници на Харвард. Въпреки че в момента не можеше да ги разпознае сред останалите, скоро всички щяха да ги забележат. Петима от Йейл. Нито един от Принстън, тъй като там нямаше юридически факултет. Девет от Колумбийския университет.
В залата присъстваха сто и трима младши адвокати със стартова заплата от по двеста хиляди годишно, което правеше общо над двайсет милиона долара. Сумата беше солидна, но през следващите дванайсет месеца всеки от тях щеше да изработи поне две хиляди часа при хонорар от 300–400 долара на час. Броят на часовете варираше, но новаците със сигурност щяха да донесат на фирмата поне 75 милиона за година. Цифрите не се споменаваха в бележника, но това си беше проста аритметика.
Липсваха и други данни. Петнайсет процента от новите служители напускаха след втората година. Едва десет процента от младши адвокатите ставаха съдружници след седем-осем години. Стресът беше непоносим, но на шефовете в „Скъли и Пършинг“ не им пукаше. Трудовият пазар предлагаше достатъчно потенциални служители, дори такива, които бяха завършили Йейл и Харвард.
В 8:30 ч. в залата влязоха няколко по-възрастни мъже и заеха места до тесния подиум. Управляващият съдружник Хауард Мийзър се качи на него и поде обстойна встъпителна реч, несъмнено една и съща през последните години. След като обясни колко внимателно е направен подборът на новите служители, в продължение на няколко минути той говори за величието на фирмата. После запозна присъстващите с графика за остатъка от седмицата. Следващите два дни щяха да протекат в същата зала, където ги очакваше въведение в работния процес и ежедневието в „Скъли и Пършинг“. В сряда им предстоеше компютърна и технологична подготовка. В четвъртък трябваше да се разделят на по-малки групи и да изслушат кратки лекции за различните отдели. Рутината се задаваше с пълна сила.
Следващият служител ги запозна с възнагражденията и бонусите. После дойде ред на фирмения библиотекар, който посвети цял час на юридическите справки. Един психолог говори за стреса и напрежението, като съвсем деликатно ги посъветва да останат необвързани възможно най-дълго. За онези, които вече бяха женени, той уточни, че 72 процента от адвокатите в най-престижните нюйоркски кантори се развеждат, преди да навършат трийсет. Скуката бе нарушена от техническия екип, който раздаде чисто нови лаптопи на всички. Последва дълъг инструктаж. Веднага след това друг специалист им представи прословутия фирмен телефон. Той приличаше на повечето модерни смартфони, но бе разработен специално за работохолиците в „Скъли и Пършинг“ от софтуерна компания, чиито акции фирмата бе пуснала успешно на борсата преди десет години. Телефонът съдържаше данни и биографични справки за всички адвокати в трийсетте офиса на фирмата, както и информация за асистентите и секретарките — общо пет хиляди души само в Ню Йорк. Всичко това се допълваше от подробни досиета на клиентите на „Скъли и Пършинг“, малък каталог с най-често използваната правна литература, последните решения на федерални и щатски апелативни инстанции и регистър на съдиите и съдебните секретари в Ню Йорк и Ню Джърси. Фирменият телефон разполагаше с високоскоростна интернет връзка и богат асортимент от всякакви безполезни функции. Апаратът беше безценен и ако поради някаква причина изчезнеше, собственикът му можеше да загази сериозно. Адвокатите се задължаваха да го носят двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.