На деветдесетия ден от възстановяването на Бакстър в клиника „Уошу“ Уолтър Тейт влезе в малката заседателна зала и се здрависа с племенника си. После поздрави д-р Бун, главния терапевт на Бакстър. Двамата бяха разговаряли често по телефона, но се виждаха за пръв път.
Бакстър имаше слънчев загар. Изглеждаше здрав и в добро разположение на духа. Беше издържал три месеца без алкохол и наркотици — най-дългия му период на трезвеност за последните десет години. По съвет на чичо Уоли той неохотно бе подписал документите, които позволяваха на клиниката да го задържи до шест месеца. Сега се чувстваше готов да си тръгне. Чичо Уоли обаче не мислеше така.
Срещата се водеше от д-р Бун, който се впусна в подробни разяснения за напредъка на Бакстър. След като изтрезнял напълно, Бакстър навлязъл в началната фаза на терапията, като осъзнал, че има проблем. На двайсет и третия ден признал, че е злоупотребявал с алкохола и наркотиците. Въпреки това продължил да отрича, че е физически пристрастен към кокаина, предпочитаната от него дрога. През цялото време съдействал на терапевтите и дори помагал на други пациенти. Редовно правел физически упражнения и се подложил на строга диета. Отказал кафето, чая и захарта. С две думи, Бакстър се бе превърнал в модел на добро поведение. До момента лечението му протичаше успешно.
— Готов ли е да напусне клиниката? — попита чичо Уоли.
Доктор Бун замълча и погледна Бакстър.
— Готов ли си?
— Разбира се. Чувствам се страхотно и се наслаждавам на живота.
— И преди си го казвал, Бакстър — намеси се Уолтър. — Последния път остана трезвен само две седмици, нали?
— Повечето зависими трябва да се подложат на повече от едно лечение — продължи д-р Бун.
— Тогава беше различно — отвърна Бакстър. — Прекарах там само трийсет дни, а на тръгване знаех, че отново ще се пропия.
— Не можеш да останеш трезвен в Ел Ей — заяви Уолтър.
— Напротив. Мога навсякъде.
— Съмнявам се.
— Не ми ли вярваш?
— Не. Трябва да заслужиш доверието ми.
Двамата замълчаха и погледнаха към д-р Бун. Настъпи време за обявяване на присъдата — последното решение на това безбожно скъпо лечебно заведение.
— Искам да чуя искреното ви мнение — каза Уолтър.
Доктор Бун кимна и заговори, без да сваля очи от Бакстър.
— Не си готов. Не си готов, защото не изпитваш гняв, Бакстър. Трябва да достигнеш момента, в който ще се ядосаш на своето предишно „аз“. Необходимо е да намразиш стария си живот и вредните си навици. Чак когато яростта обземе цялата ти същност, ще осъзнаеш, че не можеш да се върнеш към тях. Виждам го в очите ти. Още не вярваш достатъчно. Ще заминеш за Лос Анджелис и ще се събереш със същите хора. На някое парти ще изпиеш едно питие. Ще си кажеш, че можеш да се контролираш. Случвало се е и преди. Изпиваш няколко бири и скоро нещата излизат извън контрол. След алкохола неминуемо се връщаш и към кокаина. Ако имаш късмет, ще попаднеш пак тук и ще се опитаме да те излекуваме отново. Ако не, ще се пропиеш до смърт.
— Не съм съгласен — каза Бакстър.
— Говорих с другите терапевти. Те споделят моето мнение. Ако си тръгнеш сега, има голяма вероятност да загазиш.
— Едва ли.
— Колко дълго искате да го задържите? — попита Уолтър.
— Зависи от Бакстър. Още не сме постигнали желания резултат, защото той не изпитва ярост към предишния си живот. — Доктор Бун прикова очи в Бакстър. — Ти продължаваш да живееш с мечтата да пробиеш в Холивуд. Копнееш да станеш звезда, да излизаш с много момичета, да ходиш по партита и да се виждаш по кориците на списанията. Докато не се разделиш с тези представи, няма да останеш дълго трезвен.
— Ще ти намеря истинска работа — предложи Уолтър.
— Не искам истинска работа.
— Разбра ли какво имам предвид? — скастри го д-р Бун. — В момента си търсиш извинение да заминеш за Ел Ей и да продължиш по стария начин. Ти не си първата жертва на Холивуд, Бакстър. Виждал съм много като теб. Ако се върнеш там, ще отидеш на парти само след седмица.
— А ако го изпратим другаде? — намеси се Уолтър.
— Когато лечението приключи, ще ви препоръчаме няколко места, далеч от старите му приятели. Разбира се, алкохол се продава навсякъде, но Бакстър трябва да промени стария си начин на живот.