— Знаех си, че ще поискаш да го разгледаш. Поради същата причина оставих и лаптопа. Ще ти ги покажа, когато се почувствам готов. В момента не са ти от полза. Искаш да ги видиш само за да ме държиш изкъсо, нали, Бени? Веднага щом ти дам нещо, ще съм нарушил закона и етичния кодекс. Така се превръщам в твоя собственост. Не съм глупав, Бени. Ще напредваме с малки крачки.
— Споразумяхме се преди няколко месеца, Кайл. Нима си забравил? Вече се съгласи да нарушиш закона и да правиш всичко, което поискам. Ще ми предоставяш необходимата информация. Ако ми трябва нещо от фирмата, ти ще ми го осигуриш. А сега се нуждая от телефона и лаптопа.
— Не. Още няма да ти ги дам.
Бени отиде до прозореца. След дълго мълчание заяви:
— Знаеш ли, че Бакстър Тейт е постъпил в клиника?
— Да.
— От доста време е там.
— И аз така чух. Може би ще се оправи и ще заживее нормално.
Бени се обърна и се приближи до Кайл.
— Май се налага да ти напомня кой командва тук, Кайл. Ако не следваш заповедите ми, ще си изпатиш. В момента сериозно обмислям идеята да кача в интернет първата половина от записа. Ще се погрижа той да достигне до подходящите хора. Доста ще се позабавляват.
Кайл сви рамене.
— На филма се виждат само няколко пияни хлапета.
— Изглежда безобидно, наистина. Но държиш ли целият свят да го види, Кайл? Какво ще си помислят новите ти колеги в „Скъли и Пършинг“?
— Че съм се напил до козирката като най-обикновено колежанче. Като повечето от тях на млади години.
— Не съм убеден. — Бени взе една тънка папка от шкафа и извади отвътре някаква снимка. — Познаваш ли този мъж? — попита той и я подаде на Кайл.
Той разгледа снимката и поклати глава. Не го познаваше. Бял мъж на около трийсет години, със сако и вратовръзка.
— Казва се Гавин Мийд и работи от четири години в отдел „Съдебни процеси“ в „Скъли и Пършинг“. Един от трийсетте адвокати, зачислени към делото „Трайлон срещу Бартин“. Ако нещата се развиваха нормално, щеше да се запознаеш с него след няколко седмици, но мистър Мийд съвсем скоро ще изхвърчи от фирмата.
Кайл се втренчи в красивото лице на Гавин Мийд и се зачуди какъв ли грях е извършил.
— Изглежда, Гавин също има малка тайна от миналото — каза Бени, опиянен от ролята си на екзекутор. — И той е обичал да се отнася грубо с жените. Но не става дума за изнасилване.
— Много добре знаеш, че не съм изнасилил никого.
— Може би.
— Друг запис ли ще ми покажеш, Бени? Отново ли си се ровил в мръсотията, за да издириш поредната си жертва?
— Не, този път няма запис, а само писмени показания. Мистър Мийд не изнасилва жени, а ги пребива. Преди десет години в колежа имал приятелка, която често ходела насинена. Една нощ той я закарал в болница. Когато лекарите повикали полиция, нещата се изяснили. Ченгетата арестували мистър Мийд и срещу него били повдигнати обвинения. Въпросът бил уреден с парично споразумение, а момичето се отказало от съдебен процес. Така случаят приключил. Мийд се отървал, но вече имал криминално досие. Той обаче решил да скрие тази подробност, когато кандидатствал право в университета в Мичиган, както и на интервюто в „Скъли и Пършинг“. Щом шефовете му разберат, ще го уволнят веднага.
— Много се радвам за теб, Бени. Знам колко обичаш подобни истории. Давай. Унищожи го.
— Всеки човек има тайни, Кайл. Мога да съсипя, когото поискам.
— Страшен си.
Кайл затръшна вратата и напусна хотела.
В събота на обяд от сградата на „Скъли и Пършинг“ потеглиха три автобуса. В тях бяха всички сто и трима новопостъпили адвокати. Вътре се предлагаха напитки и леки закуски. Алкохолът се консумираше бързо и в големи количества. Три часа по-късно пристигнаха в яхтения клуб в Хамптън. Първото парти се състоя под огромна тента до плажа Монток. Вечерята бе сервирана на открито в хотелския комплекс. Второто и последно парти се проведе във вилата на един от наследниците на рода Скъли. До басейна свиреше реге група.
„Почивката“ бе организирана, за да разтопи леда и да предразположи новодошлите във фирмата. Много от съдружниците присъстваха на партито и се напиха наравно с младши адвокатите. Нощта продължи дълго и на другата сутринта не всички бяха в добра кондиция. След късна закуска и солидни количества кафе присъстващите се събраха в един малък салон, за да чуят поучителните истории на по-възрастните адвокати. Няколко пенсионирани съдружници, същински легенди във фирмата, разказаха стари случки, придружени с шеги и ценни съвети. После всеки можеше да зададе въпроси.