След ветераните думата взеха няколко съдружници с доста разнороден произход — чернокож мъж, бяла жена, латиноамериканец и кореец. Говориха за политиката на толерантност, равноправието между служителите и т.н.
По-късно през деня адвокатите ядоха раци и стриди на един частен плаж, след което се качиха обратно на автобусите за Манхатън. Пристигнаха по тъмно и уморените младежи се прибраха вкъщи за кратък сън.
Съвсем скоро те щяха да преосмислят представата си за умора.
16
Всякаква надежда за смислена работа се изпари в 7:30 ч. в понеделник, когато дванайсетте нови служители в „Съдебни процеси“ потънаха в дебрите на отдел „Документация“. Още като първокурсник Кайл бе чувал ужасяващи истории за млади и амбициозни адвокати, които биват изпращани в мрачни подземия, за да изчитат купища стари книжа. Въпреки че бе очаквал подобно наказание през първата си година във фирмата, той не се чувстваше готов. Двамата с Дейл, която с всеки изминал ден изглеждаше по-ослепителна, но също толкова резервирана, бяха зачислени към съдебно дело на клиент, изложен на непрестанни нападки във финансовата преса.
Новата им шефка за момента, старша адвокатка на име Карлийн, ги повика в своя кабинет, за да ги запознае със случая. Те щяха да прекарат следващите няколко дни в преглеждане на важна документация и да работят поне по осем часа дневно срещу хонорар от 300 долара на час. Тарифата нямаше да се промени до ноември, когато се очакваха резултатите от изпита им. В случай че го бяха издържали, хонорарът им щеше да скочи на 400 долара.
Никой не спомена какви ще бъдат последствията от евентуалния провал на изпита. Деветдесет и два процента от миналогодишните новаци в „Скъли и Пършинг“ се бяха справили добре. Ето защо се предполагаше, че и сега няма да има неприятни изненади.
Фирмата очакваше от тях да работят най-малко по осем часа дневно, поне засега. С почивките за обяд и кафе работният ден се удължаваше до десет часа. Щяха да започват не по-късно от осем сутринта. Никой нямаше да посмее да си тръгне преди седем.
Карлийн изтъкна, че предишната година е изработила 2400 часа. Беше във фирмата от пет години и приличаше на типична кариеристка. Със сигурност щеше да стане съдружник. Кайл огледа удобния й кабинет и видя на стената диплома от Колумбийския университет. До нея висеше снимка на Карлийн, възседнала кон. Никакви следи от съпруг, партньор или деца.
Тя предупреди Кайл и Дейл, че един от съдружниците може да ги потърси за спешен проект. После призна, че работата в отдел „Документация“ не е особено интересна, но е сигурно място за новопостъпилите адвокати.
— Винаги можете да намерите работа там — заяви Карлийн. — Минимумът е осем часа. Не съществува максимум.
Прекрасно, помисли си Кайл. Ако поради някаква причина десетчасовият работен ден им се стореше недостатъчен, вратите на отдел „Документация“ винаги бяха широко отворени.
Първото им дело засягаше ипотечната компания „Пласид“. Карлийн ги запозна с най-важните факта по случая. Била основана през 2001 г., когато новите регулаторни органи заели по-либерална позиция спрямо ипотеките. „Пласид“ и други фирми от бранша станали доста агресивни в предлагането на атрактивни жилищни кредити. Те стартирали масирана рекламна кампания, главно в интернет, и убедили милиони по-бедни американци да си купят недвижими имоти, които реално не можели да си позволят. Като примамка използвали ефикасния ипотечен заем с променлива лихва. Мошениците от „Пласид“ се възползвали от ситуацията по най-безсрамен начин. Първо залъгали хората, затваряйки очи за някои задължителни изисквания, събрали високи такси и после продали лошите кредити на вторичния пазар. Така компанията се освободила от отговорност, когато балонът на недвижимите имоти се спукал, цените тръгнали стремглаво надолу и хиляди жилища били иззети и предложени за продан.
Карлийн представи нещата далеч по-деликатно, но Кайл отдавна знаеше, че неговата адвокатска фирма представлява „Пласид“. Беше чел десетки статии за ипотечната криза и името на „Скъли и Пършинг“ се споменаваше често във връзка с поредния скандал около компанията.
В момента адвокатите се опитваха да оправят кашата. Клиентът им бе обвиняем по редица дела, но най-неприятен от всички се оказа колективният иск на трийсет и пет хиляди кредитополучатели на фирмата. Процесът бе започнал в Ню Йорк преди година.