На всяка стена висяха часовници, чието тиктакане бе почти доловимо.
Кайл и Дейл се присъединиха към Тим Рейнълдс на малка маса до огромен прозорец, от който се откриваше изумителна гледка към съседните небостъргачи. Тим изглеждаше уплашен. Очите му бяха изцъклени и празни, а гласът му звучеше немощно. Тримата си разказаха ужасяващи истории за отдел „Документация“ и се пошегуваха, че скоро ще се разделят с адвокатската професия. Храната беше вкусна, но това нямаше особено значение. Сега те използваха обяда като претекст да се измъкнат от досадните документи.
Почивката не продължи дълго. Уговориха се да се срещнат на питие след работа, което беше първият признак на живот от страна на Дейл. После всеки се върна в своя затвор. Два часа по-късно Кайл си спомни за славните дни в Йейл, когато бе оглавявал престижния „Правен журнал“ от собствен кабинет. Тогава усилията му водеха до реален резултат — авторитетно издание, което излизаше осем пъти годишно и се четеше от адвокати, съдии и учени. Кайл беше главен редактор и името му фигурираше на първо място. Малко студенти се издигаха до тази престижна позиция. Цяла една година той бе прекарал на върха.
Защо бе паднал толкова бързо и внезапно?
Кайл си повтаряше, че всичко е част от неизбежната бойна подготовка.
Но каква загуба на време! Компанията „Пласид“, нейните акционери, а по всяка вероятност и американските данъкоплатци бяха принудени да поемат адвокатски такси, завишени от някой си Кайл Макавой, който, след като прегледа девет от трийсет и петте хиляди иска, се увери, че клиентът на фирмата трябва да бъде хвърлен зад решетките. Изпълнителният директор, управителният съвет и останалите шефове — всички до един. Няма как да се арестува цяла корпорация, но всеки служител, работил някога за „Пласид“, заслужаваше подобна съдба.
Какво би помислил Джон Макавой, ако видеше сина си? Кайл се засмя и потръпна при мисълта. Словесните нападки на баща му щяха да бъдат безмилостни, но в този миг Кайл бе готов да ги приеме безропотно. В настоящия момент Джон навярно консултираше свой клиент в кантората или спореше с някой адвокат в съдебната зала. Независимо къде се намираше, той общуваше с истински хора и животът му бе всичко друго, но не и скучен.
Дейл седеше на петнайсетина метра от Кайл. Дори в гръб изглеждаше красива. От своето място той не успяваше да види много, но вече се бе заглеждал по стройните крака и тънката й талия. Бюстът й беше малък, но човек не може да има всичко. Кайл се запита какво би се случило, ако 1) през следващите седмици бавно стопи дистанцията между тях, 2) Дейл отвърне на чувствата му и 3) той се постарае шефовете да научат? В такъв случай щяха да го изгонят от фирмата, което в момента му се струваше страхотна алтернатива. Как ли щеше да реагира Бени, ако Кайл внезапно изхвърчеше от „Скъли и Пършинг“? Нормално е един млад мъж да се увлича по жените в офиса. Какво толкова, ако го уволнят заради това? Поне си е заслужавало усилията.
Бени щеше да загуби своя шпионин. А шпионинът щеше да излети от фирмата, без да загуби правото си на адвокатска практика. Интересен сценарий. Разбира се, при неговия късмет Бени вероятно щеше да го злепостави с друг запис, на който се виждаха двамата с Дейл. Кой знае какво би се случило тогава.
Кайл разсъждаваше върху тези неща срещу 300 долара на час. Дори не си помисли да спре часовника, тъй като не изпитваше угризения към „Пласид“.
Беше научил, че Дейл е получила докторска степен по математика на 25-годишна възраст, при това от Масачузетския технологичен институт. Преподавала няколко години, но работата й се сторила скучна и тя записала право в „Корнел“. Кайл недоумяваше защо е решила да смени класната стая със съдебната зала. В момента той определено предпочиташе да преподава геометрия на група измъчени студенти. Дейл беше на трийсет, неомъжена. Кайл тепърва започваше да разплита мистерията около сложния й характер.
Той стана да се поразтъпче. Главата му бе изпразнена от съдържание.
— Искаш ли кафе? — попита той Дейл.
— Не, благодаря — отвърна тя и дори се усмихна.
Две чаши кафе се оказаха недостатъчни да го освежат и в късния следобед Кайл започна да се страхува от трайно мозъчно увреждане.
За всеки случай с Дейл решиха да изчакат до седем вечерта, преди да напуснат офиса. Тръгнаха си заедно и слязоха безмълвно с асансьора. И двамата мислеха едно и също — как нарушават поредното неписано правило, приключвайки работа твърде рано. Скоро обаче забравиха за това и след няколко преки стигнаха до ирландската кръчма, където Тим Рейнълдс бе запазил едно сепаре и довършваше първата си бира. Компания му правеше Еверет — младши адвокат от Нюйоркския университет, който работеше в отдел „Недвижими имоти“. След като се присъединиха към тях, Кайл и Дейл извадиха фирмените си телефони. И четирите бяха сложени на масата и приличаха на огнестрелни оръжия.