Дейл си поръча мартини, а Кайл — сода. Когато сервитьорът се отдалечи, Тим попита:
— Не пиеш ли алкохол?
— Не. Наложи се да го откажа в колежа.
Кайл изрече стандартната фраза в подобни ситуации. Знаеше какви въпроси ще последват.
— Но защо?
— Пиех твърде много и трябваше да спра.
— На лечение ли се подложи? Посещавал ли си „Анонимните алкохолици“? — поинтересува се Еверет.
— Не. Говорих с терапевт и той ме увери, че нещата ще се влошат. Уплаших се и оттогава не съм близвал капка.
— Невероятно — каза Тим и пресуши халбата с бира.
— По принцип и аз не пия — намеси се Дейл. — Но след днешния ден смятам да се отрежа.
За човек, лишен от всякакво чувство за хумор, последното изказване прозвуча доста смешно. След като се посмяха, те обсъдиха първия си ден във фирмата. Тим бе изработил 8,6 часа, запознавайки се с историята на стар нюйоркски закон, който даваше основание за отмяна на колективни съдебни искове. Еверет бе прекарал девет часа в четене на договори за наем на недвижими имоти. Кайл и Дейл обаче спечелиха състезанието, когато разказаха за затвора и всичките трийсет и пет хиляди документа.
Сервитьорът им донесе напитките и те вдигнаха наздравица за „Пласид“ и хилядите просрочени ипотеки, които компанията бе предизвикала. После пиха за Тейбър, който възнамеряваше да остане на работното си място до полунощ. Накрая вдигнаха чаши за „Скъли и Пършинг“ и страхотните стартови заплати във фирмата. След като Дейл пресуши половината си питие, алкохолът замая изтощения й мозък и тя започна да се кикоти. Поръча си второ мартини, а Кайл се извини на останалите и тръгна към къщи.
В 17:30 ч. във вторник Кайл привършваше своя втори ден в затвора и мислено спекулираше с идеята да напусне. Беше готов да прати Бени по дяволите и да се изправи срещу Елейн в някоя съдебна зала в Питсбърг. Всичко му се струваше по-приемливо от настоящия тормоз.
Беше оцелял през дългия работен ден, като си бе повтарял непрекъснато: „Плащат ми по двеста хиляди годишно.“
Към 17:30 ч. обаче парите спряха да го интересуват. Фирменият му телефон иззвъня и той получи следния имейл от Дъг Пекам: „Нуждая се от помощта ти. Ела веднага в кабинета ми.“
Кайл мигновено забрави мисълта за напускане, скочи от мястото си и хукна към вратата. Профуча край Дейл и каза:
— Отивам при Дъг Пекам, съдружник в „Съдебни процеси“. Иска да му помогна за някакъв проект.
Може би думите прозвучаха жестоко и самодоволно, но на Кайл не му пукаше. Дейл го изгледа учудено и сърдито, но той я остави съвсем сама в затвора на „Пласид“. Изтича два етажа по-надолу и влезе задъхан в отворения кабинет на Пекам. Съдружникът стоеше прав до бюрото и говореше нервно по телефона. Даде знак на Кайл да седне на елегантния кожен стол срещу него.
— Голям си идиот, Слейд — каза Пекам и затвори слушалката. После погледна към Кайл, усмихна се изкуствено и попита: — Е, как върви до момента?
— Изпратиха ни в отдел „Документация“. — Нямаше нужда от повече разяснения.
— Гадна работа, но всички сме минали по тоя път. Виж, трябва ми малко помощ. Какво ще кажеш?
Пекам се стовари тежко на стола и се заклати напред-назад, като не откъсваше очи от Кайл.
— Готов съм на всичко. Дори бих лъснал обувките ти.
— Няма да се наложи. Става въпрос за голямо съдебно дело, което ще се гледа в Ню Йорк, район Манхатън. Защитаваме фармацевтичната компания „Баркс“. Срещу нея е заведен колективен иск от роднините на хора, починали след прием на медикаменти против дирофилароза. Нещо като червеи в сърцето. Голям и ужасно заплетен процес. Разглежда се в няколко различни щата. Ще се явим пред съдия Кафърти в четвъртък сутринта. Познаваш ли го?
Тук съм от два дни, помисли си Кайл. Не познавам никого.
— Не.
— Кофеиновият Кафърти. Страда от химичен дисбаланс, който го държи буден по цели нощи. Ако не е взел лекарствата си, свиква адвокатите и започва да им крещи, че протакат делата. Дори и да е изпил медикаментите си, пак избухва лесно, само че не ругае толкова много. Както и да е. Той обича да приключва бързо с делата. Добър съдия е, но понякога ни създава доста проблеми. Процесът се гледа отдавна и Кафърти заплашва, че ще го предаде на друга инстанция.