Кайл започна да таксува клиента точно в пет сутринта. Към девет часа се свърза с редица адвокати в окръг Дювал, щата Флорида, в района на Джаксънвил. Разполагаше с дълъг списък от дела и възнамеряваше да говори с всеки един правист, когото откриеше.
С всеки изминал разговор списъкът се удължаваше. Защитници от Флорида, Мемфис и западната част на Тенеси, Линкълн и Омаха, както и десетки в Чикаго. Кайл постоянно откриваше нови съдебни процеси и още адвокати. Проследи всички дела на „Баркс“ през последните двайсет години и сравни присъдите.
От Дъг Пекам не се чуваше и дума. Фирменият телефон, който Кайл бе оставил до бележника на масата, не издаваше звук. Кайл се наслаждаваше на свободата. Дейл му изпрати имейл с покана за обяд. Двамата се срещнаха в ресторанта в 13 ч. и изядоха набързо по една салата. Дейл все още се бореше с документите на „Пласид“, но за щастие й помагаха други трима новаци, които вече мислеха за напускане. Дейл се зарадва, че някой от познатите й работи над истински случай.
— Запази няколко папки за мен — каза Кайл на тръгване от ресторанта. — Ще се върна утре.
В сряда той си тръгна от библиотеката към полунощ, след като бе начислил на „Баркс“ осемнайсет часа за този ден и шест за предишния. Добави още два в четвъртък сутрин, когато довърши справката, дълга петнайсет страници, и изрепетира десетминутната презентация, която щеше да изнесе пред Пекам и екип от старши адвокати. Точно в 7:30 ч. се яви пред кабинета на съдружника и видя, че вратата е затворена.
— Имаме уговорка за седем и половина — обясни той любезно на секретарката.
— Ще му предам, че сте тук — отвърна тя, без да посегне към телефона.
Изминаха пет минути и Кайл се опита да запази самообладание. Стомахът му се сви, а около врата му изби пот. Защо се притеснявам? — запита се той. Става дума за най-обикновена презентация пред добронамерена публика. Нали сме от един отбор?
Изминаха десет, петнайсет минути. В кабинета на Пекам се чуваха гласове. Най-накрая един адвокат отвори вратата и Кайл влезе вътре.
Пекам изглеждаше изненадан от появата му.
— О, да, Кайл. Бях забравил — каза той, щракна с пръсти и се намръщи. — Трябваше да ти пратя имейл. Отложиха изслушването. Засега нямам нужда от теб. Запази справката. Може да ми потрябва по-късно.
Кайл зяпна от изумление и се огледа. Двама адвокати седяха превити над малка масичка, отрупана с документи. Други двама се бяха разположили близо до бюрото. Изглежда, и четиримата се забавляваха доста добре.
Фалшивият краен срок.
Разбира се, Кайл бе чувал за този малък трик. Злощастните младши адвокати получаваха задачата да изготвят в най-кратки срокове безполезна справка или досие по дадено дело, които оставаха неизползвани. Клиентът обаче си плащаше за изработените часове, така че ако не наложително, проучването беше поне доходоносно.
Кайл знаеше за фалшивия краен срок, но не бе очаквал това да се случи с него.
— Окей. Няма проблем — отвърна Кайл и отстъпи назад.
— Благодаря ти — заяви Пекам и разлисти някакъв документ. — Ще се видим по-късно.
— Добре.
Кайл стигна до вратата, когато Пекам го попита:
— Кое според теб е най-подходящото място за делото на „Баркс“?
— Небраска, окръг Филмор — заяви енергично Кайл.
Двама от адвокатите избухнаха в смях, а останалите също се подсмихнаха. Един от тях каза:
— Небраска? Никой не гледа дела там.
— Благодаря ти, Кайл — каза покровителствено Пекам. — Добра работа.
С други думи: ако обичаш, се разкарай.
При двеста хиляди долара на година плюс бонуси Кайл определено можеше да се сблъска с някои унижения. Все пак ти плащат за това, повтаряше си той, докато бавно изкачваше стълбите. Приеми го с достойнство. Не се отчайвай. Случва се на всеки.
Той се върна в затвора и дори успя да се усмихне. Когато Дейл го попита как е минало, Кайл отвърна, че му е трудно да прецени. В далечния край на помещението двама младши адвокати бяха потънали в папки с ипотечни документи. Кайл им кимна и седна близо до Дейл. Извади химикалка, бележник и фирмения телефон. После отвори една кутия, измъкна поредната папка и отново се потопи в света на „Пласид“. Навлизаше в позната територия и го обзе странно чувство на сигурност. Тук не го очакваха обиди или унижения. Преглеждането на документи със сигурност беше скучно занимание, но определено криеше по-малко рискове от кариерата на адвокат, пледиращ в съда.