17
На тръгване от офиса в петък късно следобед Кайл си помисли, че първата му седмица във фирмата е преминала успешно въпреки неприятните емоции. Беше изработил трийсет часа по случая „Пласид“ и двайсет и шест по делото „Баркс Биомед“. Макар ценното му време да не означаваше нищо за клиентите, от „Скъли и Пършинг“ не му плащаха да се тревожи за това. Той имаше една-единствена задача — да трупа хонорари за фирмата. Ако поддържаше същото темпо и работеше само по петдесет часа седмично, щеше да събере две хиляди и петстотин часа на година — високо постижение за един новак, което определено би направило впечатление на шефовете.
През миналата седмица натегачът Тейбър бе отчел петдесет часа, Дейл — четирийсет и четири, а Тим Рейнълдс — час по-малко от нея.
Беше удивително, че само след пет дни във фирмата всички следяха толкова старателно часовника.
Кайл се прибра пеш, обу джинси, пъхна двата телефона в джобовете и пое към бейзболния стадион. „Ню Йорк Метс“ посрещаха на свой терен „Пайрътс“, които и този сезон играеха отчайващо. До края на първенството оставаха седемнайсет мача. „Метс“ водеха в класирането с два мача повече от „Филаделфия Филис“ и се подготвяха за поредната съкрушителна победа.
Кайл бе купил два билета от посредник, препоръчан му от колега във фирмата. Докато вървеше към „Шей Стейдиъм“, той забеляза своите преследвачи.
Мястото му се намираше на петнайсетия ред в сектора зад трета база. Нощта беше топла. „Метс“ играха първи. Стадионът гъмжеше от фенове. Кайл пристигна навреме и се настани точно за началото на мача. От дясната му страна седеше малко момче с бейзболна ръкавица и сладолед в ръка. От лявата се намираше истински фен на „Метс“ с шапка и тениска на отбора, синьо-оранжеви ленти на китките и смешни очила. Зад тях се криеше Джоуи Бернардо, който живееше в Питсбърг, откакто се помнеше, и мразеше „Метс“ почти толкова, колкото „Филаделфия Филис“.
— Прави се, че не ме забелязваш — каза Кайл, докато гледаше към игрището.
— Не се притеснявай. В момента те ненавиждам. Мразя те дори повече от „Метс“.
— Благодаря. Готини очила.
— Не може ли да ги сваля? Нищо не виждам.
— Не.
Двамата разговаряха тихо, без да мърдат устни. Стадионът изригваше при всяко хвърляне на топката, така че не съществуваше риск някой да ги чуе.
Джоуи отпи от бирата си.
— Наистина ли те следят?
— О, да. Всеки ден. Навсякъде.
— Знаят ли, че знаеш?
— Не мисля.
— Но защо го правят?
— Обичайна шпионска тактика.
— Разбира се.
— Информацията е от огромно значение. Колкото повече ме наблюдават и подслушват, толкова повече научават за мен. Щом разберат какво харесвам, къде пазарувам и с кого се срещам, ще могат да използват тези неща срещу мен. Хора като нас не обръщат внимание на подобни глупости, но за тези типове те са много важни.
Джоуи отпи още една глътка, докато осмисляше думите. Топката се удари в лявата стена на игрището, отборът отбеляза хоумрън и феновете скочиха на крака. Кайл и Джоуи реагираха като всички останали. След като обстановката се поуспокои, Кайл продължи:
— Нека ти дам пример. Намерих един страхотен магазин в центъра, където продават всякакви шпионски аксесоари. Малки камери, подслушвателни устройства и високотехнологични джаджи, използвани навремето от военните. Собствениците са двама пропаднали типове, които се представят за бивши агенти от ЦРУ. Разбира се, истинските агенти никога не издават къде са работили. Намерих магазина в интернет, докато бях в офиса. Отидох там два пъти, след като успях да се отърва от преследвачите си. Магазинът може да ми потрябва някой ден, но ако онези нещастници разберат, че съм го посетил, определено ще заподозрат нещо.
— Звучи адски странно.
Жената, която седеше пред Джоуи, се обърна и ги изгледа учудено. Двамата не продумаха повече през първия ининг.
— А как ти се стори докладът за Елейн? — прошепна Джоуи.
— Разтревожен съм.
— Какво ще правим?
— Мисля, че трябва да се срещнете.
— В никакъв случай.
— Лесно е. Ще се натъкнеш уж случайно на нея, за да видиш реакцията й.
— Да бе! Искаш да замина за Скрантън, където не съм бил от десет години? Дори ако намеря Елейн и тя ме познае, какво очакваш да направя после? Да си поговоря с нея за последната ни среща? Да се посмеем заедно за доброто старо време? По дяволите, Кайл. Тя ме обвини в изнасилване.