— Шшшт — изсъска Кайл.
Думата „изнасилване“ отекна във въздуха, но никой не реагира.
— Съжалявам — прошепна Джоуи и двамата насочиха отново вниманието си към мача.
До първа база избухна ожесточен спор след отсъждане на рефера и всички петдесет хиляди зрители протестираха бурно. Кайл се възползва от врявата и допълни:
— Ще бъде интересна среща. Трябва да видим реакцията й. Ще поиска ли да говори с теб? Какво изпитва в момента — горчивина, ярост, желание за мъст? Ще започнеш отдалеч, ще признаеш, че винаги си се страхувал от тази среща. Ще я поканиш да пийнете по нещо и да поговорите насаме. Няма да се извиняваш, а просто ще я попиташ как се чувства. Ще й обясниш, че просто искаш да приключиш със случилото се. Какво би загубил?
— А ако извади пистолет и ме застреля?
— Обещавам да се грижа за Блеър — заяви Кайл с усмивка, но мисълта да прекара повече време с приятелката на Джоуи не му се стори особено приятна.
— Колко мило! Между другото, чакаме дете. Благодаря ти, че попита.
— Блеър е бременна?
— Да. Елементарна биология. Но и двамата не го очаквахме.
— Честито, татко.
— Радвам се за сватбата, но май не съм готов да стана баща.
— Мислех, че кариерата й се развива доста добре.
— Да. Аз също. Твърди, че е вземала противозачатъчни, но не съм сигурен.
Кайл не желаеше да задълбава тази тема. Освен това не беше разумно да говорят толкова много.
— Отивам до тоалетната — заяви Кайл.
— Донеси ми бира.
— В никакъв случай. Нали не се познаваме?
— Стига, Кайл. Наистина ли мислиш, че някой те наблюдава?
— Поне двама. С бинокъл. Проследиха ме дотук. Вероятно са си купили билети на черно извън стадиона и ме държат под око.
— Но защо?
— Защото съм ценен за тях, Джоуи. Но ми нямат доверие. Трябва да четеш повече шпионски романи.
— Оттам идват проблемите ти. Имаш доста богато въображение.
Кайл използва почивката между два ининга. Посети мъжката тоалетна, после си купи диетична сода и фъстъци. Когато се върна на мястото си, завърза разговор с момчето отдясно — верен почитател на „Метс“, който познаваше всички играчи и върховите им постижения. Баща му работеше в рекламния бранш и Кайл демонстрира оживен интерес към неговата кариера. Вземаше си от фъстъците, като хвърляше люспите в краката си, и дълго не обърна внимание на Джоуи.
Джоуи, който все още носеше огромните очила, страдаше мълчаливо. „Пайрътс“ изоставаха драстично след четири ининга и той бе готов да си тръгне. Най-накрая Кайл се размърда и се загледа в светлинното табло.
— Някакви новини от Бакстър? — попита той, без да мърда устни.
— Не. Май са го захвърлили в пещерата.
— Познато чувство. Прекарах цяла седмица в същински затвор.
— Не желая да те слушам. При заплатата, която получаваш, нямаш право да се оплакваш.
— Добре, добре. Те знаят, че Бакстър се е подложил на лечение. Може би са научили и точното място — каза Кайл, когато кетчерът хвана една дълга топка в края на игрището.
— Кои „те“?
— Преследвачите. Миналата седмица техният шеф ми каза, че Бакстър е в клиника.
— Колко често се срещаш с тоя тип?
— Прекалено често.
— Предостави ли им вече някакви фирмени тайни?
— Не. Още съм чист.
Джоуи отпи от бирата, преглътна бавно и без да маха чашата от устата си, заяви:
— Щом знаят за Бакстър, сигурно следят и мен.
— Възможно е. Бъди предпазлив. Променяй маршрутите си. Внимавай с кореспонденцията.
— Страхотно.
— Апартаментът ми е пълен с камери и микрофони. Влизат в жилището, когато си поискат. Не съм инсталирал алармена система, защото е безсмислено, но мога да разбера кога са идвали. Всичко, което правя вкъщи, се наблюдава и записва. Но те не знаят, че знам. Затова се старая да ги залъгвам.
— Значи се опитваш да надхитриш професионални агенти?
— Да.
Последва дълго мълчание. „Пайрътс“ отново смениха питчерите.
— Какво се опитваш да постигнеш, Кайл?
— Нищо определено. В момента напредвам с малки, но сигурни стъпки. Следващият ход е да се свържем с момичето и да проверим дали нещата наистина са толкова зле.
— Предполагам, че да.
— Ще видим.
Кайл бръкна в джоба си и извади вибриращия фирмен телефон. Прочете съобщението и му се прииска да изпсува.