Най-близкият хотел до апартамента му беше „Челси Гардън“, който се намираше на петнайсет минути ходене пеш. В единайсет часа същата вечер Кайл тръгна по Седмо Авеню, за да потърси хотела. Ако не се чувстваше толкова изтощен, навярно щеше да се наслади на прохладната есенна нощ, покритите с листа тротоари и оживените улици. Но Кайл усещаше единствено умора. Можеше да се концентрира само върху едно нещо, а често дори това не му се удаваше.
Бени го чакаше от два часа в един апартамент на третия етаж, тъй като неговият агент не успя да се откъсне от офиса по-рано. Но той нямаше нищо против. Мястото на агента беше в офиса. Колкото повече време прекарваше там, толкова по-бързо Бени щеше да се добере до целта си.
Независимо от всичко Бени посрещна Кайл с язвителната реплика:
— Закъсня с два часа.
— Дай ме под съд.
Кайл се изтегна на леглото. Двамата се срещаха за четвърти път, откакто той се бе преместил в Ню Йорк. Все още не му бе предоставил информация, която Бени нямаше право да притежава. Засега оставаше чист пред себе си и закона. Защо тогава се чувстваше като предател?
Бени почука с пръст по голяма бяла дъска, закрепена върху статив.
— Ще ми отделиш ли малко внимание? — попита той. — Няма да трае дълго. Вземи си кафе, ако искаш.
Кайл нямаше намерение да отстъпва. Скочи, сипа си кафе в картонена чаша и седна на ръба на леглото.
— Слушам те.
— Това е екипът, който ще представлява „Трайлон“. На върха е Уилсън Ръш, а под него има осем съдружници от „Съдебни процеси“ — Мейсън, Брадли, Уиймс, Кокран, Грийн, Абът, Етъридж и Уитънбърг. Колко от тях познаваш?
Кайл разгледа осемте квадрата, в които бяха изписани имената, и се замисли.
— В началото Уилсън Ръш държа реч пред новопостъпилите адвокати, но оттогава не съм го виждал. Изготвих справка за Абът по дело за ценни книжа и говорих с него накратко. Един ден обядвах с Уитънбърг във фирмения ресторант. Виждал съм Брадли, Уиймс и може би Етъридж, но не сме се запознавали лично. Фирмата е доста голяма.
Кайл продължаваше да се учудва колко много непознати лица вижда ежедневно в асансьорите, ресторанта и библиотеките. Опитваше се да бъде любезен с всички, но времето течеше неумолимо и работата беше по-важна.
Негов наставник беше Дъг Пекам и Кайл с облекчение установи, че името му не фигурира на дъската.
Под съдружниците имаше няколко по-малки квадрата. Бени почука с показалец по тях.
— По случая работят шестнайсет старши и също толкова младши адвокати. Имената им са в онази папка. Трябва да ги запомниш.
— Разбира се, Бени.
Кайл погледна към дебелата синя папка. Предишните бяха черни и още по-дебели. Той разгледа имената на дъската.
— С колко от тези адвокати си работил досега?
— С пет-шест, може би седем — отвърна Кайл, без да се старае да бъде точен.
Откъде знае с кого съм работил? И как е научил имената на всички четирийсет и един адвокати, зачислени към случая „Трайлон“? Кайл дори не искаше да се замисля над тези въпроси. В документите по делото се споменаваха някои от имената, но само на големите клечки. С колко източници разполагаше този човек?
Бени посочи един по-малък квадрат.
— Това е старши адвокат Шери Абни. Познаваш ли я?
— Не.
— Изгряваща звезда, която съвсем скоро ще стане съдружник. Има две степени от Харвард и стаж във федерален съд. Пряко подчинена е на съдружник Мейсън, който отговаря за доказателствения материал. Под нея се нарежда адвокат Джак Макдугъл. Той има сериозни проблеми с кокаина. Никой от фирмата не знае, но скоро всички ще научат. Ще изхвърчи доста бързо.
Кайл се втренчи в името Макдугъл и в главата му изникнаха безброй въпроси. Как Бени се бе добрал до тази информация?
— И ти искаш да заема неговото място?
— Искам да се сближиш с Шери Абни. Тя е на трийсет и е неомъжена, но има сериозна връзка с инвестиционен банкер от „Чейс“. Двамата работят като луди, така че не им остава много време за забавления. Засега не са оповестили планове за сватба. Шери обича да играе скуош, а както знаеш, фирмата разполага с два корта на четирийсетия етаж, точно до фитнес залата. Играеш ли скуош?