Фирмата организираше пикника, за да сближи служителите и да докаже, че се грижи за тях. Присъствието беше задължително. Не се разрешаваше ползването на телефони. Повечето адвокати предпочитаха да наваксат пропуснатия сън, но, от друга страна, нямаше да прекарат поредния дълъг ден в офиса. Единствено празници като Коледа, Нова година, Денят на благодарността, Рош Ашана и Йом Кипур им осигуряваха подобен лукс.
Денят беше слънчев и приятен. Уморените адвокати се отпуснаха и се отдадоха се на игри и пиене. Кайл и Дейл, които се страхуваха да не привлекат излишно внимание, скоро се разделиха и потънаха в тълпата.
След броени минути Кайл научи новината, че адвокат Джак Макдугъл, възпитаник на „Дюк“, е бил арестуван миналата нощ. Служители от Агенцията за борба с наркотиците нахлули в апартамента му и открили солидно количество кокаин. Макдугъл щял да остане в ареста до понеделник, когато се очакваше да излезе под гаранция. Фирмата щеше да направи всичко възможно да го измъкне, но помощта й се простираше дотам. „Скъли и Пършинг“ се отнасяше безкомпромисно към подобни провинения. Макдугъл трябваше да излезе в принудителен отпуск, докато прокуратурата не повдигнеше обвинения. Ако слуховете се окажеха верни, той щеше да загуби работата си до няколко седмици.
Кайл се замисли за Бени. Ужасяващите му прогнози се превръщаха в реалност.
В отдел „Съдебни процеси“ работеха 28 съдружници и 130 адвокати. Две трети от тях бяха женени и затова из парка тичаха множество добре облечени деца. Мистър Уилсън Ръш, най-старшият от всички адвокати, даде началото на турнира по софтбол, като разясни правилата на играта и обяви себе си за главен съдия. Няколко адвокати се осмелиха да го освиркат, тъй като в този прекрасен ден всичко бе позволено. Кайл реши да играе — участието не беше задължително — и се озова в доста разнороден отбор. Само двама от останалите девет души му бяха познати. Техен треньор беше съдружникът Сесил Абът (от екипа по делото „Трайлон“), който носеше бейзболна шапка на „Янкис“ и тениска с името на Дерек Джийтър. Съвсем скоро стана ясно, че Абът никога в живота си не е стигал до първа база. Със студена бира в ръка той разпредели позициите така, че отборът нямаше особени шансове, но на никого не му пукаше. Кайл, който очевидно беше в най-добра форма от всички, трябваше да играе в дясната част на полето. В центъра застана Шери Абни, адвокатката, която според Бени можеше да осигури на Кайл достъп до делото „Трайлон“ срещу „Бартин“. Кайл я заговори, когато техен играч застана на хоума в първия ининг. Тя изглеждаше доста разстроена заради ареста на Макдугъл. Двамата работеха заедно от две години. Шери не бе предполагала, че той има проблем с наркотиците.
Контактът между служителите се поощряваше. Отборът на Абът бе разбит и спасен от унижението благодарение на преждевременното прекратяване поради унищожителната преднина на противника в четвъртия ининг. Кайл се смеси с тълпата и се представи на всички колеги. Много от имената му се сториха познати. Все пак бе изучавал биографиите им през последните шест седмици. Прочутият съдружник Бърч Мейсън, който също носеше екип на „Янкис“ и към два следобед изглеждаше доста подпийнал, приветства Кайл като стар приятел и го запозна със семейството си. Дъг Пекам пък го представи на някои от съдружниците в отдела. Разговорите се въртяха около едни и същи теми — университета, който бе посещавал, впечатленията му от работата, резултатите от изпита за правоспособност, живота след първата година във фирмата и така нататък. И, разбира се, всеки задаваше въпроса: „Можеш ли да повярваш за Макдугъл?“
В турнира важеше правилото за двойна елиминация. Отборът на Кайл се открои като първият, загубил два мача. Той откъсна Дейл от играта на кегли и двамата се отправиха към масите с храна и напитки. Напълниха чиниите си със скара, взеха две бутилки вода и се присъединиха към Тейбър и грозноватата му приятелка под едно дърво. Естествено, отборът на Тейбър беше непобедим, а той самият бе отбелязал повечето рънове до момента. Имаше спешна работа в офиса и смяташе да отиде там в шест часа на следващата сутрин.
Браво на теб, помисли си Кайл. Страхотен си. Защо не те повишат директно в съдружник?
В късния следобед, когато слънцето бавно залязваше зад небостъргачите на Сентръл Парк Уест, Кайл се отдели от тълпата и седна на пейка под един дъб. Около него падаха златисти листа. Той наблюдаваше мача от разстояние, вслушваше се във веселата глъч и вдишваше аромата на скарата. Искаше му се да повярва, че принадлежи към тези хора, че е преуспял адвокат, който с радост се отдава на кратка почивка от истеричното ежедневие.