Но реалността беше друга. При благоприятно стечение на обстоятелствата Кайл щеше да извърши ужасно престъпление срещу фирмата, без да бъде заловен. Но ако нещата се обърнеха срещу него, някой ден на семейния пикник адвокатите щяха да говорят за него така, както сега обсъждаха Макдугъл.
23
В неделя, когато повечето адвокати се бореха с махмурлука, Кайл се събуди рано с бистра глава и двойно кафе. Сложи си удобни обувки и се отправи на дълга разходка из града. Разполагаше с цели пет часа. Фирменият телефон се намираше в джоба му, но вероятно нямаше да звънне, тъй като денят след пикника също беше свободен. Някои натегачи и работохолици смятаха да прекарат времето си в офиса, но повечето служители предпочитаха да се насладят на още един слънчев есенен ден.
Кайл пое на юг през Гринич Вилидж и стигна до Трайбека, след което продължи на изток към оживените улици на Чайнатаун. В Сохо намери място на бара в ресторант „Балтазар“ — популярно заведение, което наподобяваше парижко бистро и се препоръчваше от всички пътеводители. Той си поръча яйца „Бенедикт“ и доматен сок и се заслуша в разговорите на шумните посетители. После продължи към Бруклин Бридж и прекоси Ист Ривър в посока Бруклин. Отне му четирийсет минути да стигне дотам и още толкова да се върне в Манхатън, където тръгна по Бродуей и мина покрай шивашкия квартал, театрите, Таймс Скуеър и Кълъмбъс Съркъл.
Ранният обяд се състоя в 11:30 ч. в дома на Дъг и Шели Пекам в Горен Уест Сайд. Жилището им се помещаваше в стара сграда на Шейсет и трета улица, на две преки от Сентръл Парк. Докато се качваше със задушния асансьор до третия етаж, Кайл се улови, че мисли за онова, което занимава повечето нюйоркчани в свободното им време — недвижимите имоти. Като пълноправен съдружник във фирмата 41-годишният Дъг Пекам бе изкарал 1,3 милиона долара миналата година. Доходите му не бяха тайна. Както повечето големи компании „Скъли и Пършинг“ не криеха заплатите на своите служители. Пекам щеше да получава подобно възнаграждение до края на кариерата си, така че можеше да си позволи скъп апартамент. В Ню Йорк обаче сумата от 1,3 милиона далеч не се смяташе за висока. Най-много печелеха инвестиционните банкери, факирите от хедж фондовете, предприемачите в бизнеса с високи технологии и шефовете на големи корпорации, които разполагаха с милиарди долари и пръскаха по двайсет милиона за жилище в центъра. Разбира се, всеки от тях задължително притежаваше вила в Хамптън и къща в Палм Бийч.
Семейство Пекам имаше имот в Източен Хамптън. Кайл се надяваше, че поне Шели и децата се възползват от предимствата на лятната къща, тъй като Дъг определено нямаше тази възможност. Адвокатът прекарваше повечето уикенди в офиса.
Шели поздрави Кайл с приятелска прегръдка и го покани в просторния, непретенциозен апартамент. Дъг носеше джинси. Беше бос и небръснат и предлагаше на гостите коктейли „Блъди Мери“. Присъстваха още четирима адвокати, пряко подчинени на съдружник Пекам. Обядът представляваше поредният опит на фирмата да стопи леда между служителите и да ги увери, че „Скъли“ не е толкова лошо работно място. Целта на събирането беше да си поговорят. Дъг искаше да чуе техните проблеми, идеи, планове и амбиции. Държеше да приключат по-бързо, за да гледат мача между „Джайънтс“ и „Сан Франциско Фортинайнърс“ в един часа.
Шели приготви обяда, а Дъг й помогна при сервирането и наля вино на гостите. След цял час безсмислени приказки за скучните съдебни дела, по които бяха работили през седмицата, дойде време за „Джайънтс“. Кайл, единственият новак на масата, взе най-малко участие. Още по средата на разговора го обзе желание да си тръгне. След десерта компанията се премести в хола, където огънят в камината създаваше уютна атмосфера. Дъг пусна големия телевизор с плосък екран. За да разчупи обстановката, Кайл се престори на заклет фен на „Сан Франциско Фортинайнърс“, което предизвика бурното възмущение на останалите. Двама от по-старите адвокати заспаха още в края на първата четвъртина. Дъг също подремна. На полувремето Кайл се извини и си тръгна.
В понеделник отиде на работа в пет сутринта, подготвяйки се за поредната безкрайна седмица.
Следващият мач на „Джайънтс“ се играеше в Питсбърг. Въпреки ниските температури Кайл и Джоуи Бернардо заеха места до 40-ия ярд два часа преди началото на срещата. Студен фронт бе пропъдил есента и над новия стадион се стелеше ледена мъгла. Но това нямаше значение. Двамата заклети фенове на „Стийлърс“ бяха преживели много мразовити дни на „Три Ривърс“ — стария стадион на отбора. Джоуи и Кайл не се уплашиха от лошото време. Беше идеално за футболен мач.