За щастие Блеър не се интересуваше от американски футбол. Бременна в петия месец, тя бе наддала доста и трудно се справяше с мисълта, че скоро ще стане майка. Джоуи бе започнал да изпитва колебания относно сватбата, но се чувстваше притиснат от обстоятелствата. Кайл не успя да му помогне особено. Ако Блеър не чакаше дете, той щеше да посъветва приятеля си да я напусне. Няма как да зарежеш бременната си годеница. Но какво ли разбираше Кайл от подобни неща?
След като стадионът се напълни и играчите започнаха да загряват, Кайл се обърна към Джоуи.
— Разкажи ми за Елейн Кийнан. Но говори тихо — каза той.
Джоуи носеше джобна бутилка с водка — неговия личен антифриз. Отпи малка глътка и се намръщи, сякаш бе вкусил нещо отвратително. После отвърна:
— Ще ни донесе само неприятности.
Единствената им кореспонденция за Елейн беше писменото описание на срещата, изпратено от Джоуи. Кайл се нуждаеше от повече подробности, за да измисли план за действие.
— Чувства се много наранена — допълни Джоуи. — Но далеч не е толкова агресивна, колкото адвокатката й.
— Започни от самото начало. Искам да чуя всичко.
Джоуи отпи още една глътка, облиза устни и се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава. След това описа подробно пътуването си до Скрантън. На няколко пъти Кайл го прекъсна, за да му зададе въпроси. Точно преди съдията да хвърли монетата, препълненият стадион избухна в аплодисменти. Джоуи приключи историята, като изрази следното опасение:
— При най-малкия повод ще ни се нахвърлят. Не го допускай, Кайл. Нека оставим в миналото този неприятен инцидент.
Двамата се загледаха в мача и поговориха за футбол. По време на една от почивките Джоуи попита:
— Какъв е планът?
— Ще дойдеш ли в Ню Йорк следващия уикенд? „Стишгърс“ играят срещу „Джетс“. Мачът е от четири следобед на „Медоулендс“. Ще купя билети.
— Ами не знам.
Освен в Блеър проблемът беше и в парите. Джоуи получаваше прилична заплата и комисиони, но не разполагаше с безкрайни финансови възможности. Чакаше дете и му предстоеше сватба, въпреки че с Блеър още не бяха определили датата. Неговата годеница ту искаше да се оженят след раждането, за да отслабне, ту настояваше да го направят преди това, за да може детето да има законни родители. Джоуи нямаше мнение по въпроса. Чувстваше се притиснат от всички страни. С Блеър изплащаха скъпо жилище и той не можеше да пръска безкрайни суми за футболни мачове.
— Защо искаш да дойда в Ню Йорк? — попита той.
— Ще се опитам да фотографирам Бени.
— За какво ти е негова снимка? Тези типове не са ли опасни?
— О, да. Много.
— Защо тогава се буташ между шамарите?
— Трябва да разбера с кого си имам работа.
Джоуи поклати глава и погледна към светлинното табло. Отпи още една глътка и се наведе към Кайл.
— Предлагам ти да не ги закачаме. Играй по правилата им и гледай да не те заловят. Не позволявай записът да излиза наяве и всичко ще бъде наред.
— Може би. Ще дойдеш ли в Ню Йорк?
— Не знам. Трябва да помисля.
— Много е важно. Моля те.
— А как точно смяташ да снимаш Бени, стари приятелю? Нали е професионален агент?
— Да, нещо такова.
— Ти си адвокат, а аз — брокер. Нямаме никаква представа с какво се захващаме. Като нищо ще си навлечем неприятности.
— Възможно е.
Кайл извади малък пакет от джоба на златисто-черното си яке с емблемата на „Стийлърс“.
— Какво е това?
— Видеокамера.
— Не прилича на такава.
— Подобни камери не се продават в обикновените магазини.
След дълъг пас „Стийлърс“ отбелязаха първия тъч-даун в мача и тълпата скочи на крака. В последвалата почивка Кайл добави:
— Голяма е колкото писалка. Лесно се побира в джоба на риза или яке. От нея излиза тънък кабел, свързан с дистанционно. Можеш да говориш лице в лице с някого и да запишеш разговора, без той изобщо да забележи.
— Очакваш да отида при Бени, който вероятно е тежковъоръжен и се движи с охрана, да му се представя и да го помоля да се усмихне към камерата?
— Не. Имам по-добра идея. Но тази седмица ще трябва да се поупражняваш.