— Каква е тя?
— Ще намериш всичко в инструкциите за употреба. Прочети ги добре и се научи да използваш камерата. Ако нещата вървят според плана, ще разполагаш с около три секунди, за да снимаш Бени.
— Какво ще стане в противен случай?
— Аз ще се намеся.
— Страхотно. — Джоуи отпи нервно от бутилката. — Добре, Кайл. Да приемем, че успеем да заснемем Бени. Как смяташ да го идентифицираш?
— Не съм го обмислил още.
— Май не си обмислил доста неща.
— Ще ти напиша имейл във вторник, за да ти съобщя, че съм купил билети. Както обикновено. Съгласен ли си, Джоуи?
— Не знам. Мисля, че не си наред. Аз самият започвам да откачам.
— Я стига. Трябва да се забавляваш, докато още можеш.
В четвъртък, към 4:00 ч. следобед, Кайл работеше задълбочено в главната библиотека, когато фирменият му телефон тихо иззвъня. Полученият имейл беше спешен и приканваше всички новопостъпили адвокати да се съберат във фоайето на четирийсет и четвъртия етаж, най-голямото място за срещи в „Скъли и Пършинг“. Съобщението означаваше само едно — резултатите от изпита бяха пристигнали. А щом го викаха, Кайл със сигурност се бе справил.
Седмици наред новаците работеха усилено под невероятен стрес. Допълнителни притеснения им създаваше мисълта за изпита, който дебнеше над главите им като тъмен облак. Усещаше се навсякъде около тях, но те не смееха да го обсъждат, защото не искаха да усложняват още повече ситуацията. Мисълта ги държеше будни, когато отчаяно се нуждаеха от сън. Следваше ги дори когато се хранеха и съсипваше обяда им. Какво щяха да правят, ако не го бяха издържали?
В отделните фирми съществуваха различни ритуали, но в „Скъли и Пършинг“ поднасяха новината по доста приятен начин. Шефовете организираха голямо парти за отличниците. Въпреки че трябваше да е изненада, — новопостъпилите служители бяха научили за тази традиция още в началото на септември. Неприятната част на празненството беше фактът, че скъсаните не получаваха покана. Оставяха ги да се измъкнат тихомълком от сградата и да обикалят улиците през остатъка от деня.
Докато изкачваше стълбите и бягаше по коридорите, Кайл се оглеждаше за приятелски лица. Всички се поздравяваха, викаха от радост и тичаха непохватно с официалните си обувки. Кайл видя Дейл и я прегърна, след което двамата се отправиха бързо към фоайето. Там вече се бе събрала шумна тълпа. Мистър Хауард Мийзър, управляващият съдружник на фирмата, се качи на малък подиум и обяви:
— Честито на всички! Да празнуваме! Стига работа за днес.
Барманите отвориха бутилки шампанско, а сервитьорите започнаха да разнасят вкусни хапки. Настроението беше еуфорично, направо опияняващо. Кошмарът оставаше в миналото и всички официално бяха адвокати.
Кайл пиеше шампанско в компанията на Дейл и още няколко приятели, когато разговорът се обърна към злощастните им колеги.
— Някой виждал ли е Гаруд?
Всички се огледаха за Гаруд, но не го намериха и решиха, че името му е попаднало в черния списък. Тим Рейнълдс се приближи към тях с арогантна усмивка. В едната ръка държеше питие, а в другата — разпечатка.
— Тейбър е скъсан — заяви гордо той. — Представяте ли си? Уж е възпитаник на Харвард, а се издъни. И то яко.
Кайл не се зарадва особено. И той не харесваше Тейбър заради арогантното му поведение, но двамата работеха в една и съща стая. Тейбър сигурно се чувстваше ужасно. В крайна сметка не беше лош човек.
Слуховете се разпространяваха бързо. Броят на жертвите се увеличаваше. От сто и трима души бяха скъсани осем, което правеше успеваемост от 92 процента — отличен резултат за всяка фирма. Младите адвокати за пореден път осъзнаха, че са част от елита и ги очакват още по-велики подвизи.
Повечето се напиха порядъчно и се прибраха със специални коли, наети от фирмата. Кайл обърна само две питиета и се прибра пеш до Челси. По пътя се обади на баща си, за да му съобщи чудесната новина.
24
В петък Кайл трябваше да се види с Дъг Пекам на работен обяд, за да прегледат някакви документи. Но когато Кайл пристигна десет минути по-рано, съдружникът заяви:
— Отиваме да празнуваме.
Те излязоха от сградата и се настаниха на задната седалка на черен линкълн — една от многото лимузини, които обикалят града и превозват заетите бизнесмени. Фирмата разполагаше с множество коли на повикване.
— Бил ли си в ресторанта на Медисън Авеню единайсет? — попита го Дъг.