— Сега работиш ли по случая?
— Не, отказах се. Но с делото се занимава цял екип адвокати.
Отново им поднесоха пресен хляб. Първата бутилка вино свърши и Дъг поръча да донесат другата. Кайл продължи внимателно с въпросите.
— Колко от съдружниците и адвокатите, които ще се отцепят, работят по случая „Бартин“?
— Не знам. Защо питаш?
— Не искам да ме зачислят към делото.
— Защо не?
— „Трайлон“ е наистина безскрупулна военна компания. Известни са с производството на некачествени продукти и нелоялното си отношение към правителството и данъкоплатците. Заливат целия свят с мръсните си оръжия, убиват невинни хора, подклаждат военни конфликти и подкрепят жестоки диктатори. И всичко това само за да увеличат приходите си и да залъжат своите акционери.
— Нещо друго?
— Има още много.
— Май не харесваш „Трайлон“?
— Не.
— Компанията е много ценен клиент на „Скъли“.
— Така е. Но нека някой друг работи за тях.
— Адвокатите нямат право да избират клиентите, които ще защитават.
— Знам. Просто споделям мнението си.
— По-добре го задръж за себе си. Подобни изказвания могат да ти навлекат неприятности.
— Не се притеснявай. Ще върша работата, която ми възложат. Но тъй като си мой наставник, те моля да ме държиш настрана от случая.
— Ще се постарая, но мистър Ръш е този, който взема окончателните решения.
Втората бутилка вино беше пино ноар от Южна Африка. Дъг отново остана доволен от дегустацията. Скоро пристигнаха и основните ястия — задушено свинско и телешки котлети — и двамата се заловиха сериозно с яденето.
— Нали знаеш, че хонорарът ти вече е четиристотин долара на час? — каза Дъг, докато предъвкваше храната.
— Твоят още ли е осемстотин?
— Да.
Независимо от възможностите на клиентите Кайл не смяташе, че е справедливо да им начислява по четиристотин долара на час за неквалифицираните си адвокатски услуги. Не че имаше избор.
— Като стана въпрос за хонорари — продължи Дъг, — искам да пресметнеш колко часа съм работил по делото „Онтарио Банк“ през октомври. Бях доста зает и не успях да ги отчета навреме.
Кайл едва успя да преглътне залъка си. Дъг наистина ли искаше от него „да пресметне“ часовете му? Това беше ново за Кайл. Никой досега не бе споменавал подобно нещо. Учеха ги точно на противоположното — да се отнасят изключително прецизно към изработеното си време. Поглеждаха часовника си, когато отваряха дадена папка. Записваха времето, когато провеждаха телефонен разговор. Брояха минутите, когато имаха среща. Всеки час трябваше да бъде отчетен, и то на момента. Не можеха да си позволят да отлагат или да правят компромиси с точността.
— Как се пресмятат часове? — попита Кайл.
— Погледни документите по делото. Виж колко часа си работил по него. Въз основа на това изчисли моето време за октомври. Не е толкова страшно.
При осемстотин долара на час определено беше страшно.
— И внимавай да не напишеш прекалено малко — допълни Дъг и разклати чашата си.
Разбира се. Щом и бездруго ще гадаем, поне да начислим на клиента солидна сума.
— Често ли се прави така? — попита Кайл.
Дъг изсумтя пренебрежително и преглътна една хапка телешко. Не ставай смешен, момчето ми. Случва се непрекъснато.
— Като стана дума за „Онтарио Банк“, добави и този обяд към сметката им — каза Дъг. Между зъбите му бяха заседнали парченца месо.
— Смятах аз да платя обяда — пошегува се Кайл, опитвайки да разведри атмосферата.
— Глупости. Ще ползвам кредитна карта, а после ще прибавя сумата към сметката на клиента. Да не забравяме и нашите часове. Два часа по четиристотин долара за теб и два за мен. Все пак банката отбеляза рекордни приходи миналата година.
Страхотно. Клиентът определено се нуждаеше от високи приходи, ако държеше и занапред да ползва услугите на „Скъли и Пършинг“. Обядът му струваше две хиляди и четиристотин долара, и то без храната, виното и бакшиша.
— Тъй като издържа изпита — каза Дъг и си взе още една хапка, — имаш право да ползваш черните лимузини и да вечеряш за сметка на някой клиент. Правилото е следното: ако останеш в офиса след осем вечерта, можеш да повикаш кола. Ще ти дам номера и паролата. Но не забравяй, че клиентът поема разходите. Ако сметката ти в ресторанта е под сто долара, отново плаща клиентът.