Бакстър говореше тихо и бавно, гледайки разсеяно към водата. Думите излизаха от устата му, но мислите му сякаш бяха на друго място. Той слушаше Джоуи, но не го чуваше.
— Струваш ми се отнесен — каза Джоуи, прям както винаги.
— Просто е малко странно, че съм тук. А и нещата изглеждат доста различно, когато спреш да пиеш. Аз съм алкохолик, Джоуи. Истински, агресивен пияница. След като се отказах и тялото ми се изчисти от отровата, гледам на света с други очи. Никога няма да се върна към алкохола, Джоуи.
— Щом казваш.
— Вече не съм онзи Бакстър Тейт, когото познаваше преди.
— Радвам се за теб, но старият Бакстър не беше чак толкова лош.
— Старият Бакстър беше едно егоистично, самодоволно прасе. Много добре го знаеш.
— Така е.
— Щях да умра до пет години.
По реката мина шлеп и те се загледаха в него. Джоуи бавно разопакова сандвича с пуешко и започна да яде.
— В момента следвам строг режим на възстановяване — продължи едва доловимо Бакстър. — Запознат ли си с програмата на „Анонимните алкохолици“?
— Донякъде. Един мой чичо се отказа от алкохола преди няколко години. Все още посещава активно срещите. Програмата е страхотна.
— Моят терапевт и духовен водач е бивш затворник на име Мани. Измъкна ме от един бар в Рино шест часа след като излязох от клиниката.
— Това ми напомня за стария Бакстър.
— Така е. Мани ме включи в терапевтична програма с дванайсет стъпки. По негов съвет изготвих списък с всички хора, които някога съм наранил. Струваше ми доста усилия. Бях принуден да си спомня бурните си пиянски прояви.
— И аз ли фигурирам в списъка?
— Не. Съжалявам.
— По дяволите!
— Повечето са членове на моето семейство. Най-вероятно и аз ще попадна в техния списък някой ден. Следващата стъпка е да поискам прошка. Което е още по-трудно. Мани ми разказа, че е биел първата си съпруга, преди да отиде в затвора. Впоследствие тя се развела с него. След години, когато отказал алкохола, Мани се свързал с нея и й предложил да се срещнат. Бившата му съпруга имала белег на горната си устна, оставен от него. Когато най-накрая се съгласила да се видят и Мани я помолил за прошка, тя единствено му показала белега си. Двамата плакали дълго. Звучи ужасно, нали?
— Да.
— Веднъж нараних едно момиче. Тя също е в списъка.
Сандвичът заседна в гърлото на Джоуи. Той продължи да дъвче, но храната не слизаше надолу.
— Наистина ли?
— Помниш ли Елейн Кийнан? Твърдеше, че сме я изнасилили на едно парти у нас.
— Как бих могъл да я забравя?
— Мислиш ли си понякога за нея, Джоуи? Тя се оплака в полицията и ни изплаши до смърт. Едва не наехме адвокати. Направих всичко възможно да забравя за случилото се и почти успях. Но вече не пия и разсъждавам трезво. Спомням си съвсем ясно всичко. Ние се възползвахме от Елейн, Джоуи.
Джоуи остави сандвича.
— Може би паметта ти не е толкова добра, колкото предполагаш. Аз самият си спомням едно буйно момиче, което непрестанно пиеше и смъркаше кокаин, но най-много си падаше по безразборния секс. Не сме се възползвали от никого. Или поне аз не съм. Ако искаш да се връщаш към миналото, не ме намесвай.
— Тя изгуби съзнание, Джоуи. Аз първи правих секс с нея. По време на акта осъзнах, че е припаднала. Ти се доближи до канапето и ме попита дали е будна. Сещаш ли се, Джоуи?
— Не.
Някои от нещата му звучаха познато, но Джоуи вече не беше сигурен кое се е случило и кое не. Толкова усърдно се бе опитвал да забрави инцидента, че най-искрено бе шокиран, когато Кайл му разказа за видеозаписа.
— Елейн твърдеше, че сме я изнасилили. Може би е била права.
— Глупости, Бакстър. Нека опресня паметта ти. Двамата с теб спахме с нея в нощта преди инцидента. Очевидно й е харесало, защото въпросната вечер тя отново поиска да го направим. Беше се съгласила още преди да се върнем в апартамента.
Последва дълго мълчание, през което всеки обмисляше какво да каже.
— Смяташ ли да говориш с Елейн? — попита Джоуи.
— Може би. Трябва да предприема нещо, Джоуи. Чувствам се зле заради случилото се.
— Стига, Бакстър. Всички бяхме мъртвопияни. Цялата нощ ми е като в мъгла.
— Едно от чудесата на алкохола. Правим неща, които не помним. Нараняваме другите заради собствения си егоизъм. Когато изтрезнеем, би трябвало поне да се извиним.
— Да се извиним? Нека ти разкажа една история, Бакстър. Преди няколко седмици случайно попаднах на Елейн. В момента тя живее в Скрантън. Бях там по работа и я засякох в една закусвалня. Опитах се да бъда любезен, но тя ми се нахвърли и ме нарече изнасилвач. Предложих й да се видим като цивилизовани хора няколко часа по-късно. Елейн се появи с адвокатката си, желязна жена, която искрено вярва, че всички мъже са боклуци. Да приемем, че заминеш за Скрантън, за да я откриеш. Като й се извиниш, ще признаеш вината си. Ще й обясниш, че търсиш помирение, защото вече си трезвен и искаш да бъдеш добър човек. Знаеш ли какво ще последва, Бакстър? Обвинения, арести, дела, затвор. И то не само за теб, но и за приятелите ти.